Агата Кристи - Подвизите на Еркюл

Сър Джоузеф продължи:

— При мен няма превземки. Никога не увъртам. Повечето хора, мистър Поаро, биха оставили нещата така. Но това не е в мой стил. Аз съм богат и двеста лири къде ли не са отишли…

— Поздравявам ви — побърза да вметне Поаро.

— Моля?

Сър Джоузеф поспря за малко. Мъничките му очи се присвиха още повече. Той каза рязко:

— Това обаче не означава, че пръскам парите си наляво-надясно. Плащам за това, което пожелая. Но плащам пазарната му цена, не повече.

— Предполагам, разбирате, че хонорарите ми са високи? — рече Еркюл Поаро.

— Да, да. Но в случая — изгледа го лукаво сър Джоузеф, — става дума за нещо съвсем дребно.

Еркюл Поаро повдигна рамене и добави:

— Аз не се пазаря. Аз съм експерт, а за услугите на един експерт се налага да се плаща.

Сър Джоузеф отговори откровено:

— Знам, че сте най-добрият за подобни неща. Проучих и ми казаха, че няма по-добър. Смятам да стигна до дъното на тази история и няма да жаля парите си. Точно затова ви извиках.

— Имате късмет — отвърна Поаро. — Безкрайно голям късмет. Без излишна скромност бих могъл да твърдя, че съм на върха на своята кариера. Много скоро смятам да се оттегля, да живея сред природата, от време на време да пътувам, за да видя света и също, вероятно да поддържам градината си, отделяйки особено внимание на подобряването на един вид градински тиквички. Чудесни зеленчуци, но им липсва аромат. Както и да е, не става дума за това. Просто исках да обясня, че преди да се оттегля съм си поставил определена цел. Реших да поема дванайсет случая нито повече, нито по-малко. Ако мога така да се изразя, самоналожени „подвизи на Херкулес“. Вашият случай, сър Джоузеф, е първият от дванайсетте. Случаят ме привлече — въздъхна той — с изключителната си маловажност.

— Важност? — не доразбра сър Джоузеф.

— Казах маловажност . Викали са ме да разследвам най-различни случаи — убийства, смърт при необичайни обстоятелства, грабежи, обири на бижута. За първи път от мен се иска да използвам възможностите си към изясняване на обстоятелствата около отвличане на пекинез.

— Изненадвате ме! — изсумтя сър Джоузеф. — Предполагах, че безброй жени са ви отегчавали със своите домашни любимци.

— Да, наистина. Но за първи път се случва да бъда привлечен за случая от съпруга .

Малките очички на сър Джоузеф се присвиха одобрително.

— Започвам да разбирам защо са ви препоръчали — отбеляза той. — Обигран сте, мистър Поаро.

— Сега бихте ли проследили фактите по случая. Кога е изчезнало кучето?

— Точно преди седмица.

— Предполагам, досега съпругата ви съвсем е обезумяла?

Сър Джоузеф изумено се втренчи в Поаро и рече:

— Не сте разбрали добре. Кучето беше върнато.

— Върнато? Тогава, позволете да попитам, какво общо бих могъл да имам аз със случая?

Сър Джоузеф се изчерви.

— Защото, за нищо на света няма да позволя да бъда измамен! Ето сега, мистър Поаро, ще ви разкажа всичко. Кучето беше откраднато преди седмица. Задигнали го в парка Кенсингтън, където го разхождала компаньонката на жена ми. На следващия ден от жена ми поискали двеста лири. Представете си само, двеста лири! За онова проклето джафкащо чудовище, което и без това само се мотае в краката ми!

— И, разбира се, вие не сте били съгласни с плащането на подобна сума? — тихо попита Поаро.

— Не, разбира се. По-точно нямаше да се съглася, ако знаех! Мили, съпругата ми, много добре се е досещала за това. И нищо не ми каза! Просто изпратила сумата на посочения адрес в банкноти от по една лира, както се искало.

— И кучето било върнато?

— Да. Същата вечер позвъниха на вратата и ето ти го малкото зверче, стои на прага. А наоколо няма жива душа.

— Чудесно. Продължавайте.

— Разбира се, тогава Мили призна какво е направила, а аз побеснях. Както и да е, след малко се поуспокоих. Все пак миналото — минало, пък и не може да се очаква от една жена да прояви какъвто и да било здрав разум. Струва ми се, че щях да забравя цялата работа, ако не бях срещнал моя стар приятел Самюелсън в клуба.

— Тъй ли?

— По дяволите. Това определено си беше изнудване! Точно същото нещо му се беше случило и на него. От неговата жена пък измъкнали триста лири. Е, това вече е прекалено. Реших, че на подобно нещо трябва да се сложи край. Тогава ви извиках.

— Но, сър Джоузеф, много по-правилно, а и по-евтино би било, ако бяхте извикали полицията?

Сър Джоузеф се почеса по носа и каза:

— Женен ли сте, мистър Поаро?