Агата Кристи - Подвизите на Еркюл

— За жалост — отвърна Поаро, — не съм имал това щастие.

— Хм, не знам за щастието, но щяхте да знаете, че жените са странни създания. Жена ми изпадна в истерия само при споменаването на полицията. Втълпила си е, че нещо ще се случи на скъпоценния й Шан Тън, ако се обърнем към тях. Не ще и да чуе за подобно нещо. Бих казал, че не посрещна с особен ентусиазъм и вашата намеса в случая. Но аз се държах твърдо и тя най-сетне отстъпи. Все пак помнете, тя не одобрява присъствието ви.

— Доколкото разбирам, положението е деликатно — промърмори Поаро. — Ще бъде необходимо да разпитам съпругата ви относно някои подробности, като в същото време се опитам да я уверя, че занапред кучето й ще бъде в безопасност?

Сър Джоузеф кимна и се изправи.

— Още сега ще ви закарам с колата.

Двете жени седяха в просторна, топла и натруфено мебелирана гостна.

В момента, в който сър Джоузеф и Еркюл Поаро влязоха, напред се втурна малък пекинез, който лаеше бясно и се въртеше застрашително около глезените на Поаро.

— Шан, Шан, ела тук. Ела при мама, миличък… Вземете го, мис Карнаби.

Другата жена се втурна към животинчето, а Еркюл Поаро смотолеви:

— Същински лъв, наистина.

Почти останала без дъх, преследвачката на Шан Тън се съгласи с това твърдение.

— Да, наистина, той е толкова добър пазач. Не се бои от никого и от нищо. Хайде, доброто ми момче, така.

След като запозна госта с дамите, сър Джоузеф рече:

— Е, мистър Поаро, ще ви оставя да се заемете със случая. — Кимна и излезе от стаята.

Лейди Хогин беше едра, раздразнителна жена с къносана червена коса. Компаньонката й, развълнуваната мис Карнаби, беше пълничко, добродушно създание на възраст около четирийсет-петдесет години. Тя се държеше крайно почтително с лейди Хогин и очевидно до смърт се страхуваше от нея.

Поаро започна:

— А сега, лейди Хогин, разкажете ми всичко относно това отвратително престъпление.

Лейди Хогин се изчерви.

— Радвам се да чуя това от вас, мистър Поаро. Защото наистина беше престъпление. Пекинезите са много чувствителни, почти толкова чувствителни, колкото и децата. Милият Шан Тън можеше да умре от страх, ако не от друго.

Останала без дъх, мис Карнаби започна да приглася:

— Да, беше ужасно — ужасно !

— Бихте ли се спрели на фактите.

— Ами, случи се така. Шан Тън беше на разходка в парка с мис Карнаби…

— О, Боже, наистина, вината е изцяло моя — продължи да приглася компаньонката. — Как може да съм толкова глупава, толкова небрежна…

Лейди Хогин отвърна кисело:

— Не бих искала да ви виня, мис Карнаби, но ми се струва, че можехте да проявите повече бдителност .

Поаро насочи поглед към компаньонката.

— Какво се случи?

Мис Карнаби започна да сипе малко объркан поток от думи.

— Ами, беше толкова странно! Тъкмо вървяхме покрай цветята и Шан Тън тичаше напред, разбира се. Той се поразходи по тревата и тъкмо мислех да се връщаме към къщи, когато вниманието ми бе привлечено от едно бебе в количка. Толкова красиво бебе. То ми се усмихваше. Имаше прекрасни бузки и такива невероятни къдрици . Просто не се сдържах да заговоря гувернантката и я попитах на колко годинки е детето. Отвърна ми, че е на година и половина. Сигурна съм, че не съм разговаряла с нея повече от минута или две и когато насочих поглед към Шан, него го нямаше. Каишката просто беше срязана…

— Ако се бяхте отнесли с необходимото внимание към задълженията си, никой не би успял да се промъкне и да пререже каишката — укорително рече лейди Хогин.

Мис Карнаби изглежда всеки момент щеше да избухне в сълзи и Поаро бързо попита:

— А какво се случи по-нататък?

— Ами, разбира се, търсих навсякъде . И го виках ! Попитах и пазача на парка дали не е виждал мъж, който да носи пекинез, но той не беше забелязал подобно нещо. Просто не знаех какво да правя и продължих да търся, но най-накрая, разбира се, трябваше да се върна вкъщи…

Мис Карнаби потъна в гробно мълчание. Поаро доста добре се досещаше какво е последвало.

— И после сте получили писмото, тъй ли? — попита той.

Лейди Хогин взе думата:

— С първата поща на следващата сутрин. Пишеше, че ако искам да видя Шан Тън жив, трябва да изпратя двеста лири в банкноти от по една лира, поставени в плик, който не трябва да минава през пощата. Трябваше да се изпратят на името на капитан Къртис и адрес: Блумсбъри Роуд Скуеър, номер 38. Казваше се, че ако парите са белязани или съобщя на полицията, опашката и ушите на Шан Тън ще бъдат отрязани !