Агата Кристи - Подвизите на Еркюл

— Изглежда — отбеляза Поаро, — доста добре си запознат с отглеждането на тиквички.

— Виждал съм как го правят градинарите при посещенията ми в провинцията. Но шегата настрана, Поаро. Какво хоби само! Сравни го — гласът му се снижи и заприлича на доволно мъркане — например с един фотьойл пред добре накладен огън в дълга, ниска стая пълна с книги. Стаята трябва да е дълга , а не квадратна. Книги от всичките ти страни. Чаша порто и отворена в ръцете ти книга. Докато четеш, времето се изнизва в обратна посока…

Той гръмко изрецитира едно стихче на гръцки, след което го преведе:

— Разбира се, никога не би могъл да доловиш истинската атмосфера на оригинала.

В ентусиазма си за момент той бе забравил за Поаро. Докато го гледаше, Поаро изведнъж се усъмни, почувства се притиснат от угризения. Наистина ли имаше нещо, което бе пропуснал? Богатството на духа, може би? Обзе го тъга. Да, трябваше да се запознае с класиката навремето… Сега, за съжаление, бе твърде късно…

Доктор Бъртън прекъсна меланхоличните му размисли.

— Сериозно ли мислиш да се оттеглиш от работата си?

— Да.

— Сигурен съм, че няма да го направиш — засмя се докторът.

— Уверявам те…

— Искам да кажа, че няма да можеш да го направиш. Твърде много си запален по работата си.

— Не, наистина. Вече предприемам необходимото. Още няколко случая, специално подбрани случаи, не каквото дойде, нали разбираш. Само такива, които лично ме привличат.

— Точно така — разсмя се доктор Бъртън. — Само един-два случая, само още един и така нататък. За сбогуването на примадоната никога не остава време, Поаро!

Той бавно се изправи. Един добродушен, белокос гном.

— Твоите случаи не са подвизите на Херкулес — продължи той. — Това са усилия на любовта. Ще разбереш дали съм прав. След дванайсет месеца ще видиш, че ти все още ще си тук, а тиквичките ще бъдат — той повдигна рамене — просто тиквички.

Сбогувайки се с домакина, доктор Бъртън се раздели и с квадратната стая, която го ужасяваше.

Тук ние също се разделяме с него. По-важно за нас е какво остави той след себе си. Една Идея.

След потеглянето му, Поаро отново приседна като замаян и промърмори:

— Подвизите на Херкулес… Е, това е добра идея…

Следващия ден завари Поаро да претърсва голям кожен том и други по-малки книги като от време на време хвърляше измъчени погледи на различни, написани на машина страници.

Неговата секретарка, мис Лемън беше инструктирана да събере информация за Херкулес и да я остави на бюрото.

Тя не беше от типа любопитни секретарки и без да проявява особен интерес, но с образцово прилежание бе изпълнила задачата си.

Еркюл Поаро се гмурна смело в неизбродимия океан на класиката, тръгвайки от обяснението — „Херкулес, славен герой, който след смъртта си бил провъзгласен за бог и получил божествени почести.“

Дотук добре. Но по-нататък далеч не беше толкова лесно. В продължение на два часа Поаро продължи да чете прилежно, водейки си записки и правейки справки с другите книги. Най-накрая се отпусна назад и поклати глава. Настроението му от предишната вечер се бе изпарило. Какви хора само!

Този герой Херкулес например! Герой, как ли не! Какво друго бе той, освен огромно мускулесто създание със слаба интелигентност и престъпни наклонности! Поаро си спомни за месаря Адолф Дюран, който бе осъден в Лион през 1895 година. Същество с волска сила, което бе убило няколко деца. Защитата твърдеше, че той страда от епилепсия, което безспорно си беше така, но дали това можеше да се приеме за невменяемост беше обект на няколкодневни дискусии. Онзи древен Херкулес сигурно също е страдал от някаква лудост. Не, поклати глава Поаро, ако това бе древногръцката представа за герой, то тя съвсем не се вписваше в съвременните му виждания. Целият класически свят го шокира. Подобно на сегашните престъпници тези богове и богини имаха толкова много псевдоними . Наистина, те определено напомняха престъпни типажи. Пиянство, разврат, кръвосмешение, грабеж, убийство и измама, предостатъчно, за да не може правосъдието да се отърве от работа. Няма приличен семеен живот. Няма ред, няма методичност. Дори в престъпленията им нямаше нито ред, нито методичност!

— Виж го ти Херкулес! — каза Еркюл Поаро, вече без всякакви илюзии и се изправи.

Одобрително се огледа наоколо. Квадратна стая, мебелирана съвременно с ъгловати мебели, дори една модерна скулптура, представляваща два куба един върху друг, а отгоре им правилна геометрична фигура от медна жица. Точно по средата на тази спретната и чиста стая стоеше самият той . Еркюл се погледна в огледалото. Ето така трябва и да изглежда съвременният Херкулес — безкрайно различен от безвкусното изображение на гола фигура с изпъкнали мускули, която размахва тояга. Това е, малка спретната фигура, облечена по градски маниер и с мустаци. Еркюл дори не бе и сънувал, че ще има такива тънки изискани мустаци.