Агата Кристи - Фатален шанс

Лин тихо промълви:

— Значи затова си се обадил, Дейвид?

Нещо в тихия й тон стресна Дейвид и той я изгледа въпросително. После се обърна към Поаро и разпери ръце, признавайки поражението си.

— Няма две мнения. Наистина всичко ви е известно! Право да ви кажа, бях уплашен до смърт. Трябваше да измисля нещо. След като звъннах на Лин, вървях осем километра пеша до Дазълби и се прибрах в Лондон с ранния влак, с който разнасят млякото. Имах време колкото да се шмугна в апартамента, да посмачкам завивките и да седна на закуска с Розалийн. Изобщо не ми бе минало през ума, че полицията може да реши, че тя го е извършила. Естествено нямах абсолютно никаква представа кой го е убил! Просто не можех да си представя кой би искал да го убие. Доколкото знаех, никой нямаше мотив, с изключение на мен и Розалийн.

— Точно в това се криеше най-голямата трудност — отбеляза Поаро — в мотива. Вие и сестра ви сте имали мотив да убиете Ардън. Всеки един от фамилията Клоуд е имал мотив да убие Розалийн.

Дейвид рязко попита:

— Значи е била убита? Не е било самоубийство?

— Не. Било е преднамерено, внимателно обмислено престъпление. Бромидът е бил заменен с морфин в едно от приспивателните й прахчета.

— В прахчетата? — Дейвид се навъси. — Едва ли намеквате за Лайънел Клоуд?

— О, не — възрази Поаро. — Разбирате ли, на практика всеки би могъл да замени бромида с морфин. Нищо не би попречило на леля Кати да го сложи в едно от прахчетата още в кабинета. Роули е ходил във Фъроубанк с яйца и масло за Розалийн. И мисис Марчмънт е посещавала дома. Както и мисис Джереми Клоуд. Дори и Лин Марчмънт. И всички до един са имали мотив.

— Лин не е имала мотив — извика Дейвид.

— Всички сме имали мотив — възрази Лин. — Нали е така?

— Да — отвърна Поаро. — И именно това усложни случая. Дейвид Хънтър и Розалийн Клоуд са имали мотив да убият Ардън — но не те са го убили. Всички от вашата фамилия имаха мотив да убият Розалийн Клоуд и все пак никой от вас не я е убил. Още от самото начало този случай тръгна в погрешна посока . Розалийн Клоуд е била убита от човека, който би загубил най-много от смъртта й.

Той леко извърна глава.

— Вие сте я убили, мистър Хънтър…

— Аз? — извика Дейвид — Защо, за Бога, ще убивам собствената си сестра?

— Убили сте я, защото не е ваша сестра. Розалийн Клоуд е загинала при въздушното нападение в Лондон преди около две години. Жената, която сте убили, е млада прислужница от ирландски произход — Айлийн Кориган. Днес получих снимката й от Ирландия.

Докато обясняваше, той извади снимката от джоба си.

С мълниеносна бързина Дейвид я изтръгна от ръцете му, втурна се към вратата и изчезна навън. С гневен вик Роули моментално се спусна след него.

Поаро и Лин останаха сами.

Лин се провикна:

— Не е вярно. Не може да бъде вярно.

— О, да, вярно е. Вие почти бяхте прозрели истината, когато си бяхте въобразили, че Дейвид Хънтър не е неин брат. Приемете, че това е факт и всичко си идва на мястото. Тази Розалийн бе католичка (съпругата на Ъндърхей не е била католичка), измъчвана от угризения на съвестта, до болка предана на Дейвид. Представете си пък неговите чувства в нощта на въздушното нападение — сестра му е мъртва, а и Гордън Клоуд едва ли ще оживее — целият този охолен и сладък живот се изплъзва под носа му. И тогава се сеща за момичето — тя е на същата възраст, единственият оцелял човек в къщата освен него, изпаднала в безсъзнание. Несъмнено той вече е спал с нея и сигурно е смятал, че ще успее да я подчини на волята си. Умеел е да се оправя с жените — сдържано добави Поаро, без да поглежда към Лин, която пламна. — Такъв човек е той — никога не изпуска предоставения му шанс. Решава да я обяви за своя сестра. Момичето идва в съзнание и го вижда до леглото си. Той успява да я убеди и да я прилъже да приеме тази роля.

И представете си ужаса и смайването им, когато получават писмото от изнудвача. През цялото време се питах: „Нима Хънтър е човек, който така лесно би се оставил да го шантажират?“ Струваше ми се, че той всъщност не е сигурен дали човекът, който го изнудва, е Ъндърхей. Но по каква причина се е съмнявал? Розалийн Клоуд веднага би могла да му каже дали този мъж наистина е нейният съпруг. Защо е бързал да я изпрати в Лондон, без да й даде възможност първо да зърне този човек? Обяснението е — не е посмял да рискува въпросният мъж да види Розалийн. Ако това е бил Ъндърхей, той не е трябвало да открие, че Розалийн Клоуд всъщност съвсем не е истинската Розалийн Клоуд. Имало е само един възможен изход. Да плати известна сума, с която да затвори устата на изнудвача, а после да изчезне отвъд океана, в Америка.