Агата Кристи - Фатален шанс

— Предполагам, че тя е забравила да я прибере. И ето как е попаднала у вас.

Роули кимна.

— Нямам представа защо не я убих — учудено добави той. — Мислех си, че бих могъл да го сторя. Беше напълно възможно да инсценирам нещастен случай или нещо подобно.

— Но това не е било ваш тип престъпление — изрече Поаро. — Ето къде е отговорът. Когато убихте човек, вие го сторихте от ярост, а и всъщност не сте имали умисъл за убийство. Така е, нали?

— Да, за Бога. Ударих го в челюстта. Той залитна назад и си удари главата в мраморния бордюр. Не можах да повярвам, когато видях, че е мъртъв.

Внезапно Роули се сепна.

— А вие откъде знаете?

— Струва ми се, че успях да пресъздам доста точно действията ви. Поправете ме, ако сбъркам. Отишли сте в „Елена“, където Беатрис Липинкот ви е предала съдържанието на подслушания разговор, нали? После сте се отправили към дома на вуйчо си Джереми Клоуд, за да чуете мнението му като адвокат. Но там се е случило нещо — нещо, което ви е накарало да се откажете от консултацията с него. Мисля, че зная какво е било то. Видели сте един портрет…

Роули кимна.

— Да, беше върху бюрото. Изведнъж приликата ме порази. Проумях също и защо лицето на мъжа ми се бе сторило толкова познато. Досетих се, че Джереми и Франсес използват някой неин роднина и кроят номер да измъкнат пари от Розалийн. Побеснях от яд. Хукнах веднага обратно към „Елена“, качих се в стая №5 и обвиних Ардън в мошеничество. Той се изсмя и си призна — добави още, че същата вечер очаква Дейвид Хънтър да му донесе парите. Причерня ми пред очите, когато осъзнах, че собствената ми фамилия ме мами. Нарекох го свиня и го ударих. Той падна назад, както вече ви казах.

Настъпи мълчание. Поаро попита:

— И после?

— Всичко започна от запалката — бавно продължи Роули. — Падна от джоба ми. Носех я със себе си, защото смятах да я върна на Розалийн, щом я срещна. Търкулна се върху тялото и аз зърнах инициалите Д. Х. Разбрах, че беше на Дейвид, а не на Розалийн.

Още след онова гостуване у леля Кати ми стана ясно… о, всъщност няма значение. Понякога ми се струваше, че обезумявам . Може би наистина съм малко мръднал. Първо заминаването на Джони, а после войната… Аз… аз не умея да се изразявам с думи, но понякога буквално ослепявах от ярост… А сега и Лин… с този мъж. Довлякох тялото в средата на стаята и го обърнах с лице към пода. После взех тежката желязна маша и… няма да навлизам в подробности. Изтрих отпечатъците и изчистих мраморния бордюр. След това умишлено нагласих стрелките на часовника на девет и десет и строших стъклото му. Прибрах купонната книжка и документите на мъртвия, за да не може да се открие самоличността му. После си тръгнах. Реших, че след разказа на Беатрис за подслушания разговор вината ще падне върху Дейвид.

— Да. А после дойдохте при мен — прекъсна го Поаро. — И каква прекрасна малка комедия ми изиграхте, като ме помолихте да намеря свидетел, познавал Ъндърхей, нали? На мен вече ми беше ясно, че Джереми Клоуд е преразказал на фамилията историята на майор Портър. Почти две години всички бяха хранили тайната надежда, че Ъндърхей може да се появи някой ден. Именно този оптимизъм бе подтикнал мисис Лайънел Клоуд към заниманията с масичката за спиритически сеанси. Макар и несъзнателно, нейният разказ ми говореше много.

Eh, bien , какво правя аз — изпълнявам своя „магьоснически трик“. Лаская се колко много съм ви впечатлил, а всъщност в случая аз съм пълният глупак. Ами да, защото тогава в стаята си майор Портър ми предлага цигара и после се обръща към вас с думите: „За вас не, нали?“

Как е могъл да знае, че вие не пушите? Предполага се, че тогава ви вижда за първи път. Какъв глупак съм — не прозрях истината веднага, а именно, че вие с майор Портър вече сте били сключили малката си сделка! Нищо чудно, че той бе толкова изнервен онази сутрин. Та аз съм глупакът, чиято задача е да заведе майора да идентифицира тялото. Но няма да остана глупак завинаги — о, не, защото вече не аз съм глупакът, нали?

Той ги огледа сърдито и продължи:

— Точно тогава обаче майор Портър се отмята от уговорката. Той не желае да дава показания под клетва в процес за убийство, а валидността на обвинението срещу Дейвид Хънтър зависи в най-голяма степен от самоличността на убития. И майор Портър решава да се откаже.

— Писа ми, че не може да извърши подобно нещо — глухо промълви Роули. — Проклет глупак. Нима не разбираше, че сме стигнали вече твърде далеч? Отидох при него с намерението да го вразумя. Уви, закъснях. Бе заявил, че по-скоро ще се застреля, отколкото да лъжесвидетелства на процес за убийство. Външната врата не бе заключена. Влязох и го намерих мъртъв.