Агата Кристи - Фатален шанс

— А сега не си ли щастлив?

Той я изгледа. Лин усети как вътре в нея се надига вълнение. Дишането и се ускори. Никога до този момент не бе чувствала по-осезателно странната и мрачна притегателна сила на Дейвид. Той протегна ръка, сграбчи я за рамото и я привлече към себе си.

Но внезапно Лин усети как ръцете му започнаха да се отпускат. Той се взираше през рамото й към хълма. Извърна глава, за да види какво бе привлякло вниманието му.

Една жена тъкмо отваряше малката порта на Фъроубанк. Дейвид рязко попита:

— Коя е тази?

— Прилича ми на Франсес.

— Франсес? — той се намръщи. — Какво може да иска Франсес? Скъпата ми Лин! Само онези, които искат нещо, се отбиват да видят Розалийн. Твоята майка вече то направи тази сутрин.

— Майка ми? — Лин се отдръпна назад. Погледът й помръкна. — Какво искаше?

— Не знаеш пи? Пари!

— Пари? — Лин настръхна.

— Е, не й е било трудно да ги изкопчи — отвърна Дейвид. На лицето му се появи онази студена и жестока усмивка, която така добре му прилягаше.

Само преди миг бяха стигнали до такава близост, а сега ги делеше огромна пропаст. Отново станаха враждебни един към друг.

Лин извика:

— О, не, не, не!

Дейвид я изимитира.

— Да, да, да!

— Не мога да повярвам. Колко?

— Петстотин лири.

Тя сепнато си пое дъх.

Дейвид замислено промълви.

— Чудя се колко ли ще иска Франсес. Наистина човек не може за пет минути да остави Розалийн сама! Бедното момиче, не се е научило да казва „не“.

— И други ли… Кой още?

— Леля Кати е натрупала дългове, нищо сериозно, само някакви си двеста и петдесет лири. Но се страхуваше да не стигне до ушите на доктора. Закъсала е с плащанията на разни медиуми, а той едва ли би проявил разбиране. Тя естествено не знаеше, че и самият той помоли за заем.

Лин тихо произнесе:

— Какво ли си мислите за нас? Боже, какво ли си мислите?

И преди той да се опомни, тя се обърна и хукна надолу по хълма към фермата.

Дейвид навъсено я проследи с поглед. Тичаше към Роули, хвърчеше като пощенски гълъб на път за дома и това го смути повече, отколкото му се искаше да си признае.

Погледна отново към хълма и смръщи вежди.

— Не, Франсес — промърмори си той под носа. — Този път не. Лош ден си избрала — и решително закрачи нагоре към къщата.

Влезе през портата, покрай азалиите, прекоси ливадата и тихо се вмъкна през стъклената врата на гостната точно в момента, когато Франсес обясняваше:

— Ще ми се да се изразя по-ясно. Но разбирате ли Розалийн, наистина ми е много трудно да ви обясня.

Отзад се чу глас:

— Нима?

Франсес Клоуд рязко се обърна. За разлика от Адела Марчмънт, тя не се опитваше да завари Розалийн сама. Сумата бе достатъчно голяма, за да изключи възможността Розалийн да се справи без помощта на брат си. В действителност Франсес предпочиташе да обсъди въпроса и с двамата, но Дейвид не знаеше. Той бе сигурен, че нарочно е дошла в негово отсъствие, за да изкопчи пари от Розалийн.

Тя не го бе чула да влиза, защото изцяло бе погълната от опитите си да представи благовиден предлог за сумата. Появата му я сепна. Освен това Франсес долови, че по непонятни причини Дейвид е в особено мрачно настроение.

— О, Дейвид! — непринудено възкликна тя. — Радвам се, че дойдохте. Тъкмо разказвах на Розалийн. Смъртта на Гордън постави Джереми в ужасно затруднение. Чудя се дали вие можете да ни помогнете. Въпросът е следният…

И тя го засипа със словесен поток — значителната сума, за която ставаше дума, подкрепата от страна на Гордън, устното обещание, правителствените ограничения, ипотеките…

Дълбоко в съзнанието си Дейвид изпита известно възхищение. Каква дяволски добра лъжкиня бе тази жена! Напълно правдоподобна история. Но фалшива от начало до край. Можеше да се закълне. Нито една вярна дума. Питаше се каква ли е всъщност истината. Дали Джереми не се бе захванал с нечисти сделки? Положението му сигурно беше доста трагично, щом допускаше Франсес да прибягва до ефектните си номера. А на нея определено не й липсваше достойнство.

— Десет хиляди? — попита той.

Розалийн промърмори с боязън:

— Това са много пари.

Франсес бързо вметна:

— Да, зная, че са много. Не бих се обърнала към вас, ако сумата не беше такава. Но Джереми никога нямаше да се включи в сделката, ако не беше силната поддръжка на Гордън. Какъв малшанс, че Гордън умря внезапно…

— И вие останахте на сухо? — грубо я прекъсна Дейвид. — А толкова сигурно бяхте приютени под крилото му.