Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

Колин Макнаб от известно време се опитваше да вземе думата, но неговият дълбок и властен глас бе удавен в общата врява. Пренебрегвайки високомерното си държание, той стовари пестник върху масата със силен трясък, който стресна всички в стаята и въдвори тишина. Купичката с портокалово сладко се плъзна по масата и се разби на пода.

— Ще млъкнете ли всички, за да чуете какво ще кажа? Не бях чувал досега толкова глупости и злоба! Нима никой от вас си няма и най-бегло понятие от психология? Слушайте, момичето не трябва да бъде обвинявано. То е преживяло тежка емоционална криза и има нужда от лечение с огромно внимание и симпатия — в противен случай може да си остане лабилна цял живот. Предупреждавам ви — тя има нужда от огромно внимание.

— Но все пак — намеси се Джийн с ясния си, педантичен гласец, — макар че съм напълно съгласна да се държим любезно, не можем да простим подобно нещо. Имам предвид кражбата.

— Кражба ли? — каза Колин. — Но това не е кражба. Уф! Направо ми се повдига от всички вас.

— Интересен случай е тя, а, Колин? — запита го с усмивка Валъри. — От гледна точка на проявите на човешката психика.

— Да.

— Разбира се, тя не е взела нищо мое — започна Джийн, — но си мисля…

— Да, не е взела нищо твое — ядосано се обърна Колин към нея, — но ако знаеше причината за това, надали щеше да си толкова спокойна.

— Наистина не виждам…

— О, хайде стига, Джийн — прекъсна я Лен Бейтсън. — Стига толкова заяждане и празни приказки. И двамата закъсняваме.

Те излязоха заедно.

— Кажете на Силия да се стегне — подхвърли той през рамо.

— Искам да протестирам официално — каза мистър Чандра Лал. — Взета ми е боровата киселина, която е крайно необходима за възпалените ми очи.

— И вие закъснявате, мистър Чандра Лал — авторитетно заяви мисис Хабърд.

— Преподавателят ми често закъснява — отвърна мрачно мистър Чандра Лал, изтегляйки се все пак към вратата. — Освен това става раздразнителен и безразсъден, когато му задавам много въпроси от изследователски характер.

— Mais il faut qu’elle me le rende, ce compact 4 4 Но тя трябва да ми върне пудриерата (фр.). — Б.пр. — каза Женевиев.

— Трябва да говориш на английски, Женевиев. Никога няма да научиш английски, ако всеки път, когато си развълнувана, преминаваш на френски. А тази седмица си получила неделен обяд, за който все още не си платила.

— Ами, да, само че чантичката ми не е с мен в момента. Довечера. Viens, René, nous serons en retard 5 5 Хайде, Рене, закъсняваме (фр.). — Б.пр. .

— Моля — каза мистър Акибомбо, оглеждайки се умолително, — аз не разбира.

— Да вървим, Акибомбо — обърна се към него Сали. — Ще ти разкажа всичко по пътя към института.

Тя кимна успокоително на мисис Хабърд и изведе объркания Акибомбо от стаята.

— О, Боже — пое дълбоко въздух мисис Хабърд, — защо въобще се захванах с тази работа!

Валъри, която единствена бе останала в стаята, се усмихна дружелюбно.

— Не се притеснявайте, мамче. Добре, че всичко излезе наяве. Бяхме започнали да се тревожим.

— Трябва да призная, че съм много изненадана.

— От това, че се оказа Силия ли?

— Да. А ти не си ли?

Валъри отговори доста разсеяно:

— Твърде очевидно наистина, трябваше да се досетя.

— Нима си си го мислила от самото начало?

— Едно-две неща ме озадачаваха; във всеки случай тя се добра до Колин, което бе нейната цел.

— Да, но все си мисля, че греши.

— Мъжете не се ловят с пушка — засмя се Валъри. — Но малко клептомания явно върши работа! Не се тревожете, мамче, и накарайте, за Бога, Силия да върне на Женевиев онази пудриера, защото инак никога вече няма да се нахраним спокойно.

Мисис Хабърд отбеляза с въздишка:

— Найджъл разби чинийката си, счупена е и купичката за сладко.

— Ужасна сутрин, нали? — каза Валъри и излезе от стаята. Мисис Хабърд я чу да казва бодро в коридора:

— Добро утро, Силия, теренът е чист. Всичко се знае и всичко ще бъде забравено — по заповед на Щуката. А Колин ревеше като лъв в твоя защита.

Силия влезе в столовата. Очите й бяха зачервени от плач.

— О, мисис Хабърд…

— Много късно идваш, Силия. Кафето изстина, а и ядене не е останало.

— Не исках да се срещам с другите.

— Така си и помислих. Но рано или късно ще ти се наложи.

— Да, зная, но си помислих, че може би довечера ще ми бъде по-лесно. И, разбира се, няма да остана тук. Ще се изнеса в края на седмицата.

Мисис Хабърд се намръщи.

— Не смятам, че това е необходимо. Можеш да очакваш някои малки неприятности, това си е напълно в реда на нещата, но вие като цяло сте свободомислещи млади хора. Естествено, ще трябва да възстановиш щетите колкото се може по-скоро.