Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Малка лисичка — произнесе мисис Николетис. — Изхвърлете я на улицата.

— Тя е готова да напусне по собствено желание, освен това напълно възстанови щетите, които е причинила.

— И за вас това е достатъчно, така ли? А доброто име на моя чудесен Студентски дом вече е опетнено. Никой повече няма да стъпи тук! — Мисис Николетис се строполи на канапето и избухна в плач. — Никой не го е грижа за моите чувства — хълцаше тя. — Всички се отнасят отвратително с мен, аз съм изоставена, изтикана встрани! Кой ще го е грижа, ако утре умра?

Мъдро избягвайки отговора на този въпрос, мисис Хабърд излезе от стаята.

— Нека Всевишният ми дари малко търпение — каза си тя и слезе в кухнята да разпита Мария. Мария бе мрачна и необщителна. Макар и неизречена, думата „полиция“ витаеше във въздуха.

— Аз бъда обвинена, аз и Джеронимо. Аз и клети Джеронимо. Каква справедливост може очаква в чужда страна? Не, не мога готвя ризото. Както вие иска — пращат лош ориз. Вместо това направя спагети.

— Спагети ядохме снощи.

— Няма значение. В моя страна ядем спагети всеки ден, всеки Божи ден. Човек може яде това винаги.

— Да, но сега сте в Англия.

— Много добре, тогава сготвя задушено. Английско задушено. Няма да харесате, но сготвя… сурово, сурово, лук свари в много вода, а да не пържи в олио. И сурово месо по кокали.

Мария говореше толкова застрашително, че мисис Хабърд почти възприе думите й като описание на някакво убийство.

— О, готви, каквото искаш — гневно каза тя и напусна кухнята.

В шест часа вечерта мисис Хабърд отново се бе превърнала в познатата делова жена. Бе оставила бележки по стаите на всички студенти, като ги молеше да я посетят преди вечеря; когато призованите се явяваха, тя обясняваше, че Силия я е помолила да уреди нещата. Всички се отнесоха с голямо разбиране, помисли си тя. Дори Женевиев, размекната от щедрата оценка на нейната пудриера, бодро заяви, че всичко ще бъде наред и добави в конструктивен дух:

— Известно е, че има такива нервни кризи. Тази Силия е богата и няма нужда да краде. Просто нещо бушува в главата й. Мосю Макнаб има право.

Лен Бейтсън дръпна настрана мисис Хабърд, когато тя слезе за вечеря.

— Ще изчакам Силия отвън, в салона — каза той — и ще я доведа вътре. Така тя ще види, че всичко е наред.

— Благодаря ти, Лен.

— Няма защо, мамче.

Скоро след това, докато разнасяха супата, откъм хола прогърмя гласът на Лен:

— Хайде, Силия, идвай, всички приятели са тук!

— Извърши доброто си дело за деня! — отбеляза язвително над чинията си Найджъл, но сетне сдържа езика си и махна с ръка на Силия, която влизаше, прегърната през раменете от огромната ръка на Лен.

Изведнъж всички започнаха жизнерадостен разговор, като от време на време се допитваха до Силия за това-онова. Съвсем естествено обаче тази проява на добра воля скоро замря и се възцари колебливо мълчание. Точно тогава мистър Акибомбо се обърна с грейнало лице към Силия и каза, навеждайки се през масата:

— Сега мене обяснили добре онова аз не разбрал. Ти много умна в крадене на неща. Дълго време никой не знае. Много умна.

В този момент Сали Финч възкликна:

— Ще ме умориш, Акибомбо! — и се задави толкова жестоко, че се наложи да излезе чак в салона. Всички избухнаха в съвсем непринуден смях.

Колин Макнаб пристигна късно. Държеше се на разстояние и бе по-необщителен от всякога. Към края на вечерята, преди останалите да са привършили, той притеснено измънка:

— Трябва да изляза, за да се срещна с един човек. Исках обаче да ви съобщя. Силия и аз… смятаме да се оженим догодина, след като завърша следдипломния си курс.

Целият пламнал в червенина, той смутено приемаше поздравленията и насмешливите закачки на приятелите си и накрая избяга с объркан вид.

— Още един добър човек се затри — въздъхна Лен Бейтсън.

— Толкова се радвам, Силия! — говореше Патриша. — Надявам се да бъдете много щастливи.

— Сега всичко в градината е наред — рече Найджъл. — Утре ще купим вино и ще пием за ваше здраве. Но защо скъпата ни Джийн изглежда толкова сериозна? Да не би да имаш нещо против женитбата, Джийн?

— Разбира се, че не, Найджъл.

— Винаги съм смятал, че това е много по-хубаво от свободната любов. За децата също — паспортите им ще бъдат наред.

— Обаче майката не трябва да бъде толкова млада — обади се Женевиев. — Това го казват на лекциите по психология.

— Но, скъпа — отвърна Найджъл, — нали не смяташ, че Силия е малка и не може да каже „да“? Тя е свободна, бяла и пълнолетна.