Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Това е много обидна забележка — каза мистър Чандра Лал.

— Не, не, мистър Чандра Лал — намеси се Патриша, — това е просто нещо като идиом, нищо не означава.

— Аз не разбира — каза Акибомбо. — Ако нищо не означава, защо тогава трябва бъде казано?

Елизабет Джонстън внезапно се намеси, повишавайки леко той:

— Понякога хората казват неща, които звучат безсмислено, но всъщност имат голямо значение. Нямам предвид вашите американски изрази. Става въпрос за нещо съвсем друго — тя огледа присъстващите — Става въпрос за нещо, което се случи вчера.

Валъри каза остро:

— Какво ти става, Бес?

— О, моля ви — рече Силия. — Мисля… сигурна съм, че до утре вечер всичко ще излезе наяве. Наистина съм сигурна. Мастилото и онази глупава история с раницата. И ако… ако човекът си признае, както направих аз, тогава всичко ще се изясни.

Тя говореше разпалено и кръвта бе нахлула в главата й, затова двама-трима души я погледнаха с интерес. Валъри се изсмя и добави:

— И всички ще заживеем дружно и щастливо.

После станаха и отидоха във всекидневната. Имаше нещо като съревнование кой да налее кафе на Силия, след това включиха радиото, някои излязоха за срещи или по работа и накрая обитателите на Хикъри Роуд 24 и 26 се разотидоха по стаите си и си легнаха.

Когато с облекчение се пъхна между чаршафите, мисис Хабърд си помисли, че бе отминал един дълъг и уморителен ден. „Слава Богу — каза си тя, — всичко вече свърши“.

Мис Лемън закъсняваше много рядко. Всъщност тя никога не закъсняваше. Нито мъгли, нито бури, нито грипни епидемии или транспортни неуредици имаха власт над тази забележителна жена. Тази сутрин обаче тя пристигна задъхана в десет и пет, вместо, както винаги, точно в десет. Прояви необичайно многословие в извиненията си и беше доста притеснена, когато каза:

— Ужасно съжалявам, мосю Поаро, наистина ужасно съжалявам. Тъкмо излизах от апартамента, когато сестра ми се обади.

— Надявам се, че тя е в добро здраве и настроение.

— Откровено казано — не. — Поаро изглеждаше заинтригуван. — Всъщност тя е много разстроена. Една студентка се е самоубила…

Поаро я погледна и тихо си промърмори нещо под носа.

— Не ви разбрах, мосю Поаро?

— Как се казва студентката?

— Силия Остин.

— Как?

— Мислят, че е взела морфин.

— Възможно ли е да е нещастен случай?

— О, не, изглежда е оставила бележка.

Поаро произнесе едва чуто:

— Не това очаквах да се случи, не това. И все пак истината е, че очаквах нещо.

Той вдигна поглед и видя, че мис Лемън е готова с молив и бележник в ръка. Той въздъхна и поклати глава:

— Не, днес ще ви оставя кореспонденцията си. Подредете писмата и отговорете, на когото можете. А аз ще се разходя до Хикъри Роуд.

Джеронимо отвори на Поаро и, разпознавайки в него високия гост отпреди две вечери, веднага го заля с поток съскащ, конспиративен шепот:

— А, това вие, синьор. Тук има проблем, голям проблем. Малка синьорина, тя мъртва в нейно легло тази сутрин. Първо доктор идва. Той клати глава. После полицейски инспектор идва. Той горе със синьора и с господарка. Защо тя иска убива себе си, бедната? Кога снощи толкова весела и годеж направен?

— Годеж ли?

— Si, si. С мистър Колин… вие знае — такъв голям, мрачен, винаги пуши лула.

— Знам го.

Джеронимо отвори вратата на всекидневната и въведе Поаро с два пъти по-конспиративен жест.

— Вие стои тук, да? Веднага, щом полиция тръгне, аз казва на синьора вие тук.

Поаро се съгласи и Джеронимо се оттегли. Останал сам, Поаро, който не страдаше от излишна деликатност, извърши мигновен оглед, доколкото бе възможно, на всички вещи в стаята, като отдели специално внимание на студентските принадлежности. Резултатът обаче не бе особено насърчителен — студентите държаха повечето от вещите и личните си книжа в стаите си.

Горе инспектор Шарп, с мек и извинителен глас, задаваше въпроси на седналата срещу него мисис Хабърд.

Той бе едър и благ на вид човек, с привидно кротко поведение.

— Знам, че е мъчително и тежко за вас — успокоително рече той. — Но, както вече ви каза доктор Коулс, налага се разследване, защото, така да се каже, ние трябва да си изясним картинката. Та значи казвате, че това момиче напоследък е било разстроено и нещастно?

— Да.

— Любовна история ли?

— Не съвсем… — поколеба се мисис Хабърд.

— Вижте, по-добре е да ми кажете — убедително рече инспектор Шарп. — Както споменах, трябва да си изясним картинката. Имало е някаква причина или тя си е мислела, че има някаква причина, за да отнеме собствения си живот. Да не е била бременна?