Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Не, изобщо не става дума за подобно нещо. Поколебах се, инспектор Шарп, просто защото това момиче направи някои глупости и се надявах, че няма да е необходимо да ги оповестявам нашироко.

Инспектор Шарп се покашля.

— Ние работим доста дискретно, а и коронерът е човек с богат опит. Но ние трябва да знаем всичко.

— Разбира се, глупаво беше от моя страна. Истината е, че от известно време насам, три месеца или малко повече, започнаха да изчезват някои неща… някои дреболии, имам предвид, нищо по-съществено.

— Искате да кажете дрънкулки, бижута, найлонови чорапи и прочее ли? И пари?

— Не, пари, доколкото знам, не са изчезвали.

— Разбирам. И това момиче е било виновно?

— Да.

— Хванахте ли я?

— Не съвсем. Миналата вечер дойде един… един мой приятел, казва се мосю Еркюл Поаро, може би това име ви е познато.

Инспектор Шарп вдигна поглед от бележника си с широко отворени очи. Името явно му беше познато.

— Мосю Еркюл Поаро? — произнесе той. — Наистина ли? Но това е много интересно.

— Той ни изнесе кратка беседа след вечеря, където бе засегнат и въпросът за тези кражби. Пред всички той ме посъветва да отида в полицията.

— Нима?

— После Силия се качи в моята стая и си призна. Тя бе много разстроена.

— Задавахте ли й някакви неудобни въпроси?

— Не, тя искаше да покрие загубите и всички бяха много мили с нея.

— Тя имаше ли проблеми с парите?

— Не, получаваше добри пари от работата си като аптекар в болницата „Света Катерина“ и допускам, че е имала и някакви спестени пари. Във всеки случай бе доста по-добре с парите от повечето студенти.

— Значи не е имала нужда да краде? — попита инспекторът, докато записваше нещо.

— Предполагам, че е клептомания.

— Това е широко разпространеното наименование. Става въпрос за човек, който няма нужда да краде, но въпреки това го прави .

— Може би сте малко несправедлив към нея. Виждате ли, в цялата работа бе замесен един младеж.

— И той я е порицал?

— О, не, тъкмо обратното. Той пламенно я защити и в интерес на истината, снощи след вечеря те двамата обявиха годежа си.

Веждите на инспектор Шарп се повдигнаха изненадано.

— А след това тя си ляга и взима морфин, така ли? Това не е ли малко изненадващо?

— Да, просто не мога да го проумея.

Лицето на мисис Хабърд се сви от притеснение и болка.

— Е, сега вече фактите са напълно ясни — Шарп кимна към откъснатото листче хартия, което лежеше на масата между тях.

Скъпа мисис Хабърд (гласеше то), наистина съжалявам и това е най-доброто, което мога да направя.

— Не е подписано, но сте сигурна, че това е нейният почерк?

— Да — произнесе малко неуверено мисис Хабърд и се намръщи. Защо ли толкова й се струваше, че нещо в цялата работа не е съвсем наред.

— Има само един отчетлив отпечатък, който определено е неин — каза инспекторът. — Морфинът е бил в шишенце с етикет на болницата „Света Катерина“, където ми казахте, че е работела. Сигурно е имала достъп до шкафа с отровите и го е взела оттам. Може да се предположи, че го е донесла вчера следобед, подготвяйки самоубийството си.

— Просто не мога да повярвам. Някак си не ми изглежда възможно. Та тя бе толкова щастлива снощи.

— Значи можем да допуснем, че промяната е настъпила, след като е отишла да си легне. Може би в миналото й има нещо, което вие не знаете? Може би се е страхувала, че то ще излезе наяве? Смятате, че е била силно влюбена в този младеж… как се казва той, между другото?

— Колин Макнаб, кара следдипломен курс в „Света Катерина“.

— Доктор, значи? И то от „Света Катерина“?

— Силия бе много влюбена в него, според мен. Повече, отколкото той в нея. Той е доста егоцентричен младеж.

— Тогава може би обяснението е в това, че тя не се е чувствала достойна за него или не му е казала всичко, което е трябвало да му каже. Била е доста млада, нали?

— На двадесет и три.

— На тази възраст хората са идеалисти и приемат навътре любовните си истории. Боя са, че това ще да е. Тъжна работа!

Той се изправи.

— Страхувам се, че фактите ще трябва да бъдат огласени, но ще направим всичко възможно да посмекчим нещата. Благодаря ви, мисис Хабърд, това е всичко, което ми е необходимо засега. Майка й е починала преди две години и единствената й роднина е тази възрастна леля в Йоркшир, за която споменахте — ние ще се свържем с нея.

Той взе откъснатото листче с неясното послание на Силия.

— Има нещо гнило в това — заяви внезапно мисис Хабърд.