Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

Силия хвърли на Колин агонизиращ поглед.

— Не знаех, че си тук — каза тя на пресекулки. — Дойдох… дойдох…

Тя си пое дълбоко дъх и се спусна към мисис Хабърд.

— Моля ви, моля ви, не викайте полицията. Аз съм… аз взимах онези неща. Не зная защо. Просто не мога да си представя. Не исках да го правя. Всичко това просто… просто ме обсеби.

Тя се обърна към Колин.

— Ето сега знаеш каква съм. И сигурно никога вече няма да ми проговориш. Знам, че съм ужасна.

— Не, нищо подобно — каза Колин. Плътният му глас звучеше топло и дружелюбно. — Ти просто си малко объркана. Прекарала си нещо като болест, защото не гледаш спокойно на нещата. Ако имаш доверие в мен, Силия, мога да ти помогна бързо да се възстановиш.

— О, Колин, наистина ли?

Силия го гледаше с нескрито обожание.

— Бях толкова ужасно притеснена.

Той покровителствено пое ръката й.

— Е, вече няма от какво да се притесняваш.

Той се изправи, хвана Силия под ръка и строго изгледа мисис Хабърд.

— Надявам се — рече той — да няма повече глупави приказки за полиция и тем подобни. Не е откраднато нищо действително ценно, а и Силия ще върне всичко взето.

— Не мога да върна гривната и пудриерата. Пуснах ги в канала. Но ще им купя нови.

— А стетоскопа? Него къде го пуснахте?

— Не съм взимала никакъв стетоскоп. За какво ми е притрябвал глупавият стар стетоскоп? — Тя се изчерви още повече. — И мастилото върху записките на Елизабет не съм го разливала аз. Никога не бих сторила подобна низост.

— Освен това сте съдрали и разкъсали шала на мис Хобхауз, мадмоазел.

Силия сякаш се притесни и изрече неуверено:

— Това нямаше значение. Искам да кажа. Валъри нямаше нищо против.

— Ами раницата?

— О, не съм я нарязала аз. Това беше само моментно избухване.

Поаро извади списъка, който бе преписал от тефтерчето на мисис Хабърд.

— Кажете ми — рече той — и нека този път бъде истината, за кои от случаите сте виновна и за кои не сте?

Силия погледна списъка и отговори веднага:

— Не зная нищо за раницата, електрическите крушки, боровата киселина и солите. А за пръстена — просто не знаех колко е ценен. Веднага щом научих, успях да го върна.

— Ясно.

— Защото наистина нямах намерение да бъда безчестна. Исках само…

— Само какво?

В погледа на Силия проблесна войнствена искра.

— Не зная, наистина не зная. Съвсем съм объркана…

Колин властно се намеси:

— Ще ви бъда много признателен, ако не я разпитвате повече. Мога да ви уверя, че тази работа няма да се повтори. Отсега нататък аз поемам пълната отговорност за нея.

— О, Колин, ти си толкова добър.

— Искам да ми разкажеш всичко за себе си, Силия. Ранното ти детство, например. Добре ли се разбираха майка ти и баща ти?

— О, не, беше ужасно… у дома.

— Ясно. И какво…

Мисис Хабърд се намеси решително:

— Престанете и двамата. Силия, радвам се, че дойде и си призна всичко. Създаде ни доста проблеми и тревоги, трябва да се засрамиш от себе си. Но ще ти кажа следното: вярвам ти, че не си разляла нарочно мастилото върху записките на Елизабет — не допускам, че ти би направила такова нещо. А сега си вървете, ти и Колин. Стига ми толкова за тази вечер.

Щом вратата се затвори зад тях, мисис Хабърд си пое дълбоко въздух.

— Е — рече тя, — какво ще кажете за това?

В очите на Поаро гореше пламъче. Той каза:

— Мисля, че участвахме в любовна сцена… модерен стил.

Мисис Хабърд даде израз на недоволството си.

— Autres temps, autres moeurs 1 1 Други времена, други нрави (фр.). — Б.пр. — измърмори Поаро. — Когато бях млад, младежите даваха на момичетата теософски книги или обсъждаха с тях „Косът“ на Метерлинк. Всичко бе сантименталност и възвишени идеали. В днешно време неприспособеността към живота и комплексите събират младите момчета и момичета.

— И всякакви такива глупости — допълни мисис Хабърд.

Поаро възрази:

— Не, не са само глупости. Основополагащите принципи са достатъчно сериозни, но амбициозен млад изследовател като Колин вижда навсякъде само комплекси и нещастния семеен живот на жертвата.

— Бащата на Силия е починал, когато тя е била на четири години — каза мисис Хабърд, — но детството й преминало доста спокойно с красивата й, но глупава майка.

— Е, да, но тя е достатъчно умна, за да не го признае пред младия Макнаб. Тя ще говори това, което той желае да чуе. Твърде влюбена е.

— Вярвате ли на тези врели-некипели, мосю Поаро?

— Не вярвам, че Силия има комплекс на Пепеляшка или че е крала разни неща, без да осъзнава какво върши. Мисля, че е поела риска да открадне една-две маловажни дрънкулки, с цел да привлече вниманието на целеустремения Колин Макнаб — цел, която тя успя да постигне. Ако си бе останала хубаво, свенливо и обикновено момиче, той може би никога не би погледнал към нея. По мое мнение — завърши Поаро — едно момиче има право да предприема всякакви отчаяни мерки, за да спечели своя избраник.