Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Аз не пуша, мосю Поаро.

После седна срещу него и след кратко колебание рече:

— Осмелявам се да кажа, че сте прав, мосю Поаро. Може би трябва да уведомим полицията за всичко това. Особено след онази отвратителна случка с мастилото. Но сякаш ми се иска да не го бяхте казали, поне не така направо.

— Х-м — произнесе Поаро, докато палеше една от своите тънки цигари и наблюдаваше издигащия се дим. — Мислите ли, че трябваше да проявя лицемерие?

— О, зная, че е хубаво човек да говори честно и прямо, но ми се струва, че може би щеше да бъде по-добре да се запази мълчание и просто да се покани някой служител, на когото всичко да се обясни дискретно. Искам да кажа, че който и да е извършителят на онези глупости, то той вече е предупреден.

— Може би сте права.

— Трябва да ви уверя — каза малко рязко мисис Хабърд, — че със сигурност съм права! Дори да е някой от прислужниците или студентите, които не присъстваха тази вечер, мълвата ще стигне до него. Винаги става така.

— Напълно сте права, винаги става така.

— Освен това съществува и мисис Николетис. Наистина не зная каква позиция ще заеме тя. С нея човек за нищо не може да бъде сигурен.

— Би било интересно да разберем.

— Естествено, не можем да повикаме полицията, ако тя не е съгласна. Ох, кой ли е пък сега?

Някой бе почукал силно и настойчиво на вратата. Чукането се повтори и като че ли още преди мисис Хабърд раздразнено да каже: „Влез!“, вратата се отвори и в стаята нахълта Колин Макнаб, здраво стиснал лулата между зъбите си и с навъсено изражение. След като затвори вратата зад гърба си и извади лулата от устата си, той каза:

— Моля да ме извините, но много исках да разменя няколко думи с мосю Поаро.

— С мен ли? — Поаро се извърна и го погледна с най-невинна изненада.

— Да, с вас — строго отвърна Колин.

Той придърпа един доста неудобен стол и седна срещу Поаро, прехвърляйки крак върху крак.

— Разказахте ни доста интересни неща тази вечер — започна той снизходително, — и аз не мога да отрека, че сте човек с дълъг и разнообразен опит, но, надявам се да ме извините, налага се да ви кажа, че както методите, така и възгледите ви са остарели.

— Колин — каза мисис Хабърд, като се изчерви, — ти наистина си извънредно груб.

— Нямам намерение да се оправдавам, но съм длъжен да изясня нещата. Вашият хоризонт, мосю Поаро, не отива по-далеч от Престъплението и Наказанието.

— Според мен, те са в естествена последователност.

— Говорите от ограничената гледна точка на закона и, което е по-страшно, от гледната точка на един остарял закон. Защото в днешно време дори законът е принуден да се съобразява с най-новите теории за причините на престъплението. Важни са причините, мосю Поаро.

— Ама разбира се, както сега е модерно да се казва, просто не мога да не се съглася с вас! — повиши глас Поаро.

— В такъв случай трябва да вземете предвид причината за случилото се в този дом, трябва да откриете защо са били извършени тези неща.

— Но аз продължавам да съм напълно съгласен с вас. Наистина това е най-важното.

— Защото всичко си има причина, която може да се окаже напълно основателна за съответния човек.

В този момент мисис Хабърд, която не можеше да се сдържа повече, се намеси:

— Глупости!

— Точно тук грешите — каза Колин, обръщайки се леко към нея. — Трябва да си дадете сметка за психологическата мотивировка.

— Психологическа дрън-дрън — рече мисис Хабърд. — Въобще не ми се слушат подобни неща!

— Така е, защото си нямате никакво понятие от тях — каза Колин с нотка на укор в гласа и отново погледна към Поаро. — Аз се интересувам от тези проблеми. В момента карам следдипломен курс по психиатрия и психология. Разглеждаме най-загадъчни и поразителни случаи и трябва да ви кажа, мосю Поаро, че не можете просто да посочите престъпника въз основа на догмата за първородния грях или за умишленото нарушаване на местните закони. Трябва да откриете корените на проблема, ако искате да постигнете възпитателен ефект върху младия престъпник. Тези идеи са били непознати и неприемливи по ваше време и, несъмнено, ще ви бъде трудно да ги възприемете.

— Кражбата си е кражба — упорито вметна мисис Хабърд. Колин нетърпеливо сви вежди.

Поаро кротко се намеси.

— Моите представи, без съмнение, са старомодни, но аз съм напълно готов да ви изслушам, мистър Макнаб.

Колин изглеждаше леко изненадан.

— Всичко това бе казано твърде общо, мосю Поаро. Сега ще се опитам да ви изясня тази материя, като използвам по-прости термини.