Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Аха, значи за довечера сте уговорили мосю Еркюл Поаро, работодателя на сестра ви, да дойде и да изнесе беседа пред студентите върху най-интересните случаи в своята практика.

— Това, разбира се, би било прекрасно, но мислите ли, че…

— Не става дума за мислене. Сигурен съм.

Същата вечер студентите, които влизаха във всекидневната, можеха да прочетат следната обява, окачена върху таблото на вратата:

Известният частен детектив мосю Еркюл Поаро любезно прие поканата да изнесе тази вечер беседа върху теорията и практиката на успешното разкриване на престъпленията, като ще разкаже някои от най-известните си криминални случаи.

Завръщащите се студенти коментираха оживено:

— Какъв е този частен детектив?

— За пръв път чувам за него.

— О, аз съм чувала. Бяха осъдили някого на смърт за убийство на чистачка, а този детектив го измъкна в последния момент, като намери истинския убиец.

— Хич не ми вдъхва доверие.

— Може пък да се окаже забавно.

— На Колин ще му хареса. Луд е на тема криминална психология.

— Е, не бих казал чак „луд“, но не отричам, че сигурно ще бъде интересно да поразпитам един човек, опознал престъпниците отблизо.

Вечерята бе от седем и половина и повечето студенти вече бяха насядали около масата, когато мисис Хабърд слезе от стаята си (където на високия гост бе предложена чаша шери), придружена от нисък, възрастен мъж с подозрително черна коса и чудовищни по размери мустаци, които той постоянно засукваше.

— Мосю Поаро, тук са някои от нашите студенти. Това е мосю Еркюл Поаро, който любезно се съгласи да говори пред нас след вечеря.

Размениха се поздравления и Поаро седна до мисис Хабърд, като се зае да опази мустаците си вън от чудесната зеленчукова супа, която ниският и деен прислужник италианец сервираше от огромен супник.

Следваше гореща порция спагети с кайма и тогава момичето, което седеше от дясната страна на Поаро, свенливо го попита:

— Наистина ли сестрата на мисис Хабърд работи при вас?

Поаро се обърна към нея.

— Но да, разбира се. Мис Лемън е моя секретарка от много години. Тя е най-полезната жена на света. Често ме хваща страх от нея.

— О, да, разбирам. Питах се…

— Какво се питахте, мадмоазел?

Той се усмихна бащински и направи следното заключение наум: „Красива, притеснена, не много бърза в мисленето, уплашена…“

— Мога ли да науча името ви и какво изучавате? — каза той.

— Силия Остин. Не уча. Аптекарка съм в болницата „Света Катерина“.

— О, но това е интересна работа.

— Е, не знам, може и да е. — Гласът й прозвуча доста неуверено.

— А останалите? Дали не бихте могли да ми разкажете по нещичко и за тях? Разбрах, че това е общежитие за чуждестранни студенти, но тези тук приличат повече на англичани.

— Някои от чужденците излязоха. Мистър Чандра Лал и мистър Гопал Рам са индийци, мис Рейнеер е холандка, а мистър Ахмед Али е от Египет и е толкова ужасно политичен!

— А тези, които са тук? Разкажете ми за тях.

— Ами от дясно на мисис Хабърд е седнал Найджъл Чапмън. Той следва средновековна история и италиански в Лондонския университет. До него, с очилата, е Патриша Лейн. Тя следва археология. Едрото, червенокосо момиче е Лен Бейтсън, медичка, а тъмнокосото момиче е Валъри Хобхауз, тя работи в моден салон. До нея е Колин Макнаб — кара следдипломен курс по психиатрия.

Докато описваше Колин, гласът й леко се промени. Поаро я погледна внимателно и видя, че по лицето й пропълзя червенина. „Значи тя е влюбена и трудно може да прикрие този факт“ — каза си той. После забеляза, че младият Макнаб сякаш въобще не поглеждаше към нея през масата, прекалено обсебен от разговора с усмихнатото червенокосо момиче до себе си.

— Това е Сали Финч, тя е американка. Фулбрайтова стипендиантка. После е Женевиев Марико — следва английски, както и Рене Але, който седи до нея. Нисичкото русо момиче е Джийн Томлинсън — също е в „Света Катерина“, физиотерапевт. Чернокожият младеж се казва Акибомбо — той е от Западна Африка и е страшно симпатичен. След това е Елизабет Джонстън от Ямайка. Тя следва право. До нас от дясната страна са седнали двама турски студенти, които пристигнаха преди около седмица. Не знаят нито дума английски.

— Благодаря ви. А добре ли се разбирате помежду си? Или може би имате някои спорове?

Лековатият тон смекчи сериозността на думите му. Силия отвърна:

— О, всички ние сме наистина твърде заети, за да се караме. Макар че…