Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Здравейте, мамче. Дадохте ли успокоително на стария дявол, нашата дълбокоуважаема хазяйка?

Патриша Лейн попита:

— Изровила ли е томахавката на войната?

— И още как — отвърна Валъри и тихо се засмя.

— Случило се е нещо много неприятно — каза мисис Хабърд. — Найджъл, искам да ми помогнеш.

— Аз ли, мадам? — Найджъл я погледна и затвори книгата си. Върху слабото му злобно лице изгря палава, но изненадващо мила усмивка. — Какво съм направил?

— Надявам се, че нищо — каза мисис Хабърд, — но всички записки на Елизабет Джонстън са били залети злоумишлено с мастило, и то със зелено мастило. А със зелено мастило пишеш ти, Найджъл.

Найджъл се загледа в нея и усмивката му се стопи.

— Да, наистина използвам зелено мастило.

— Ужасно нещо — каза Патриша. — Не бива така, Найджъл. Винаги съм ти казвала, че изглежда страшно предвзето от твоя страна.

— Харесва ми да съм предвзет — каза Найджъл. — Дори си мисля, че лилаво мастило ще върши още по-добра работа. Трябва да си купя и да опитам. Но сериозно ли говорите, мамче? За саботажа, имам предвид?

— Да, говоря напълно сериозно. Твое дело ли е, Найджъл?

— Не, разбира се, че не. Аз обичам да дразня хората, както знаете, но никога не бих направил такъв мръсен номер. Във всеки случай не и на Черната Бес — тя си гледа работата толкова добре, че може да служи за пример на някои хора, които мога да спомена. Къде е това мое мастило? Помня, че си напълних писалката снощи. Обикновено го държа на онази полица. — Той скочи и прекоси стаята. — Права сте. Шишенцето е почти празно. А трябваше да е почти пълно.

Момичето с шлифера тихо ахна.

— О, Боже — възкликна тя. — Божичко, това никак не ми харесва.

Найджъл се извърна към нея с обвинителен поглед.

— Ти имаш ли алиби, Силия? — попита той заплашително.

Момичето ахна.

— Не съм аз! Наистина не съм. Ами че аз бях в болницата през целия ден. Не бих могла да…

— Недей сега да дразниш Силия, Найджъл — каза мисис Хабърд.

Патриша Лейн гневно заяви:

— Не разбирам защо трябва да подозираме Найджъл. Само защото са взели неговото мастило…

Валъри измърка:

— Точно така, скъпа, защитавай малкото си.

— Това е толкова нечестно.

— Но аз наистина нямам нищо общо с това — протестираше сериозно Силия.

— Никой не смята, че имаш нещо общо, дете — каза нетърпеливо Валъри. — И все пак — очите й срещнаха тези на мисис Хабърд и те си размениха един бърз поглед — всичко това излиза извън границите на шегата. Трябва да направим нещо.

— И ще го направим — мрачно каза мисис Хабърд.

— Заповядайте, мосю Поаро.

Мис Лемън постави пред Поаро малък пакет, обвит в кафява хартия. Той махна хартията и огледа с преценяващ поглед една изящно изработена сребърна вечерна обувка.

— Беше на Бейкър Стрийт, точно както казахте.

— Това ни спестява доста проблеми — рече Поаро. — Освен това потвърждава предположенията ми.

— Напълно — съгласи се мис Лемън, която по природа не проявяваше никакво любопитство.

Но все пак подвластна на силата на семейната привързаност, тя каза:

— Бих искала да ви съобщя, ако не ви притеснявам, мосю Поаро, че получих писмо от сестра си. Там има някакво ново развитие.

— Ще позволите ли да го прочета?

Тя му го подаде и, след като прочете писмото, той нареди на мис Лемън да се свърже със сестра си по телефона. Скоро мис Лемън даде знак, че връзката е установена. Поаро взе слушалката.

— Мисис Хабърд?

— Да, да, мосю Поаро. Много мило от ваша страна, че ми се обаждате толкова бързо. Бях наистина много…

Поаро я прекъсна.

— Откъде говорите?

— Ами от Хикъри Роуд 26, разбира се. Но да, разбирам какво имате предвид. Намирам се в собствената си стая.

— Има ли дериват?

— Това е дериватът. Главният телефон е долу, в антрето.

— Има ли в къщата някой, който би могъл да ни подслушва?

— Всички студенти са навън по това време на деня. Готвачката е на пазар. Съпругът й Джеронимо почти не разбира английски. Има и една чистачка, но тя е глуха и със сигурност не би си направила труда да ни подслушва.

— Много добре, значи мога да говоря свободно. Случвало ли се е да провеждате лекции или филмови прожекции вечерно време? Въобще организирате ли някакви развлечения?

— Понякога провеждаме лекции. Неотдавна тук бе мис Балтраут, изследователката, с цветните си диапозитиви. Разказите й за пътешествията в Далечния Изток бяха интересни за всички, макар че, според мен, голяма част от студентите ги нямаше тогава.