Агата Кристи - Третото момиче

— Какво търсехте на горния етаж?

— Това си е моя работа. Не искам да бъда груб, но не си ли пъхате носа, където не трябва?

— Да. Проявявам любопитство. Бих искал да разбера къде се намира тази млада дама.

— Ясно. Скъпият Андрю и скъпата Мери, да ги вземат дяволите, са ви наели, така ли? Опитват се да я открият.

— За сега не мисля, че я считат за изчезнала.

— Все пак някой трябва да ви е наел.

— Вие сте много досетлив — каза Поаро и се облегна на седалката.

— Чудя се какво целите — поде Дейвид. — За това ви махнах да спрете. Надявах се да ме вземете и да ме поуспокоите. Тя е моето момиче. Предполагам го знаете.

— Разбирам, че така се счита — отбеляза предпазливо Поаро. — Тогава трябва да знаете къде е тя. Не съм ли прав, мистър… съжалявам, но, струва ми се, не зная фамилията, а само малкото ви име.

— Бейкър.

— Може би, мистър Бейкър, сте се скарали?

— Не, не сме се карали. Защо си го помислихте?

— Мис Норма Рестарик кога си тръгва от Кросхеджис? В неделя вечер или понеделник сутрин?

— Зависи. Има един ранен автобус, който може да вземе. С него пристига в Лондон малко след десет. Тогава закъснява за работа, но не много. Обикновено се връща в неделя вечер.

— Тръгнала си е в неделя вечерта, но не се е прибрала в квартирата.

— Очевидно. Поне така ми каза Клодия.

— Тази мис Рийс-Холанд, така й беше името, нали, беше ли изненадана или разтревожена?

— Боже мой, не, защо трябва да бъде? Момичетата не си държат сметка коя къде ходи.

— Но вие си помислихте, че тя би трябвало да се е прибрала.

— Дори не е отишла на работа. Сигурен съм, че там са бесни.

— Вие тревожите ли се, мистър Бейкър?

— Не. Естествено… искам да кажа, ами, проклет да съм, ако зная. Не виждам причина да се тревожа, само дето доста време мина. Кой ден сме днес? Четвъртък?

— Не сте ли се карали?

— Не. Не сме.

— Но все пак се тревожите за нея, мистър Бейкър?

— Какво ви засяга?

— Не ме засяга, но както разбрах, тя е имала неприятности вкъщи. Не обича мащехата си.

— Вярно е. Тази жена е кучка. Безжалостна. И тя не обича Норма.

— Била е болна, нали? Трябвало е да постъпи в болница.

— За кого говорите. За Норма?

— Не, нямам предвид мис Рестарик. Говоря за мисис Рестарик.

— Мисля, че наистина постъпи в болница. Нямаше причина обаче. Според мен е здрава като кон.

— Мис Рестарик мрази мащехата си, така ли?

— Норма понякога е малко неуравновесена. Сякаш потъва някъде. Уверявам ви, момичетата обикновено мразят мащехите си.

— И заради това ли мащехите се разболяват? Толкова се разболяват, че влизат в болница?

— Какво, по дяволите, целите?

— От работата в градината е може би. Или от използването на препарати против плевели.

— Какво имате предвид, че споменавате препарата против плевели? Да не би да намеквате, че Норма… че тя е искала… че…

— Хората говорят — каза Поаро. — Приказките се разнасят.

— Да не би да искате да кажете, че според някои, че Норма се е опитала да отрови мащехата си? Но това е смешно. Пълен абсурд.

— Съгласен съм, че е малко вероятно. Всъщност хората не приказват точно така.

— О, съжалявам. Погрешно съм ви разбрал. Тогава какво имате предвид?

— Скъпи младежо, трябва да знаете, че слуховете, които се разпространяват, най-често са свързани с един и същи човек, със съпруга.

— Какво? Бедният стар Андрю? Струва ми се съвсем невероятно.

— Да. И на мен ми изглежда невероятно.

— Добре де, тогава за какво бяхте там? Вие сте детектив, нали?

— Да.

— Е, тогава?

— Говорим за различни неща — поясни Поаро. Не съм ходил там, за да разследвам някакъв съмнителен случай на отравяне. Ще ме извините ли, ако не отговоря на въпроса ви. Разбирате, че всичко е секретно.

— Какво, за Бога, искате да кажете?

— Отидох там, за да се срещна със сър Родерик Хорсфийлд.

— С този старик? Че той е напълно изкукал.

— Този човек знае много важни тайни — осведоми го Поаро. — Нямам предвид, че понастоящем взима активно участие в подобни дела, но знае много. През войната се занимаваше със сериозни неща. Той познава важни личности.

— Но е било преди много години.

— Да, неговото участие отдавна приключи. Но не намирате ли, че би било много полезно да се научат някои неща?

— Какви неща?

— Лица — каза Поаро. — Добре известно лице, което сър Родерик може да разпознае. Лице или маниер, начин на говорене, походка, жест. Знаете ли, хората си спомнят подобни работи. Старите хора не помнят какво се е случило миналата седмина или миналия месец, или миналата година, но помнят онова, което е станало преди повече от двайсет години. Дори помнят някой, който не желае да го помнят. Освен това могат да ви разкажат подробности за някоя личност — мъж или жена, или за събитие, в което той или тя са били замесени. Разбирате защо говоря така неясно. Отидох при него за информация.