Агата Кристи - Третото момиче

— Значи сте го посетили, за да получите информация? От онзи изкукуригал старец? И даде ли ви я?

— Нека кажем, че съм удовлетворен.

Дейвид продължи да го зяпа.

— Чудя се, дали сте отишли да се срещнете със стареца или да видите малкото момиче, а? Искали сте да разберете какво прави тя в къщата? Аз самият съм се питал. Мислите ли, че е приела да работи там, за да измъкне от стареца някаква информация?

— Не мисля, че е необходимо да обсъждаме тези въпроси — отряза го Поаро. — Тя изглежда много всеотдайна и внимателна… как да я нарека… секретарка?

— Тя е комбинация от медицинска сестра, секретарка, компаньонка, момиче au pair , за да помага на чичото. Да, човек може да я назове по много начини, нали? Старият е омаян от нея. Забелязахте ли?

— При тези обстоятелства е напълно естествено — меко каза Поаро.

— Мога да ви посоча човек, който не я харесва и това е нашата Мери.

— Вероятно и момичето не харесва Мери Рестарик.

— Така ли смятате? — попита Дейвид. — Че Соня не обича Мери Рестарик? Може би дори си мислите, че тя е разпитвала къде държат препарата против плевели. Глупости. Всичко това е нелепо. Е, добре. Благодаря, че ме повозихте. Ще сляза тук.

— Тук ли? Все още има седем мили до Лондон.

— Тук ще сляза. Довиждане, мосю Поаро.

— Довиждане.

Дейвид тръшна вратата и Поаро се облегна назад на седалката.

Мисис Оливър кръстосваше дневната си. Беше много неспокойна. Преди час беше опаковала току-що коригирания ръкопис. Канеше се да го изпрати на издателя си, който с нетърпение го очакваше и на всеки три-четири дни я тормозеше.

— Ето ви го — каза мисис Оливър, като се обърна към празното пространство и заспори с въображаемия издател. — Ето ви го и се надявам, че ще ви хареса! Аз не го харесвам! Мисля, че е ужасен ! Не смятам, че разбирате дали онова, което пиша, е добро или лошо. Така или иначе, предупредих ви. Казах ви , че е безобразен. А вие ми отговорихте: „О! Не, не! Изобщо не ви вярвам!“ Почакайте и ще видите — продължи мисис Оливър заканително. — Само почакайте и ще видите.

Отвори вратата, извика Едит, прислужничката, за да й даде пакета и й нареди да го занесе веднага в пощата.

— А сега — каза си мисис Оливър, — какво да правя?

Отново започна да се носи напред-назад из стаята. „Да — помисли си тя, — как ми се иска на стените отново да са онези тропически птици, вместо тези идиотски черешки. Чувствах се сякаш съм в тропическа гора. С лъвове, тигри, и разни леопарди! А как бих се чувствала в една черешова градина, освен като плашило за птички?“ Отново се огледа.

— Да чуруликам като птичка, ето това трябва да правя! — тъжно каза тя. — И да ям череши… Де да беше сезонът на черешите. Бих хапнала малко. Чудя се… — и тя се насочи към телефона.

— Ще проверя, мадам — каза гласът на Джордж, в отговор на запитването й.

После се чу друг глас.

— Еркюл Поаро на вашите услуги, мадам.

— Къде ходите? — попита мисис Оливър. — Нямаше ви цял ден. Предполагам, че сте ходили да навестите семейство Рестарик? Така ли? Видяхте ли се със сър Родерик? Какво открихте?

— Нищо — отвърна Еркюл Поаро.

— Колко отегчително! — възнегодува мисис Оливър.

— Не, не мисля, че в действителност е толкова отегчително. Просто е удивително, че нищо не установих.

— Защо да е удивително? Не ви разбирам.

— Защото — отговори Поаро, — или не е имало какво да откривам, а позволете ми да кажа, то не отговаря на фактите, или е било много хитро прикрито, което би било интересно. Между другото, мисис Рестарик не знаеше, че момичето го няма.

— Искате да кажете, че тя няма нищо общо с изчезването му?

— Така изглежда. Там срещнах един младеж.

— Имате предвид неподходящия младеж, когото никой не харесва?

— Точно така. Неподходящият млад човек.

— И вие ли смятате, че е неподходящ?

— Зависи от гледната точка.

— Е, не от гледна точка на момичето, предполагам.

— Сигурен съм, че момичето, което ме посети, би било силно впечатлено от него.

— Ужасно ли изглеждаше?

— Изглеждаше много красив — подсмихна се Поаро.

— Красив? — възкликна мисис Оливър. — Не мисля, че харесвам красивите младежи.

— Момичетата ги харесват.

— Да, прав сте. Те харесват красивите млади мъже. Нямам предвид привлекателните или умните, или добре облечените, или добре измитите младежи. Те харесват или такива, които сякаш участват в комедия от времето на Реставрацията 14 14 Restoration (англ.) — реставрацията на английската монархия (1660 г.). — Б.пр. , или пък мръсните младежи, които сякаш току-що са се хванали на някаква ужасно тежка работа.