Агата Кристи - Третото момиче

— Изглежда той също не знае къде е момичето сега…

— Или пък не казва.

— Може би, но беше там. Защо? Всъщност беше в къщата и се бе погрижил да се вмъкне, без никой да го забележи. Отново защо? По каква причина? Дали е търсил момичето? Или нещо друго?

— Смятате, че е търсил нещо?

— Търсил е нещо в стаята на момичето — обясни й Поаро.

— От къде знаете? Видяхте ли го?

— Не, видях го да слиза по стълбите, но открих едно малко парченце кал в стаята на Норма, което е паднало от обувката му. Възможно е самата тя да го е помолила да й донесе нещо от спалнята й. Има много възможности. Има още едно момиче в къщата, при това красиво. Може да е дошъл да се види с нея . Да, има много възможности.

— И какво ще предприемете? — попита мисис Оливър.

— Нищо — отвърна Поаро.

— Колко отегчително — мисис Оливър не беше доволна.

— Вероятно ще получа информация от тези, които наех да я открият. Въпреки че е много възможно да не установят нищо.

— Но няма ли все пак да направите нещо?

— Не, докато не настъпи подходящия момент — заяви Поаро.

— Е, аз пък ще предприема нещо.

— Моля ви, бъдете много внимателна — предупреди я Поаро.

— Глупости! Какво може да ми се случи?

— Когато има убийство, всичко може да стане. Това ви го казвам аз, Поаро.

Мистър Гоуби беше дребен свит мъж, толкова незабележим, особено седнал както сега, че сякаш практически не съществуваше.

Разглеждаше внимателно крака на една старинна маса и като че ли отправяше репликите си към него. Никога не гледаше онзи, с когото разговаря.

— Радвам се, че научихте имената, мосю Поаро — каза той. — В противен случай щеше да ми отнеме много време. Както и да е, разполагам с основните факти… и с малко странични клюки… Винаги са полезни. Да започна ли с „Бороудин Меншънс“?

Поаро елегантно му кимна с глава.

— Много портиери — обясни мистър Гоуби на часовника върху камината. — Започнах от там. Използвах един-двама от младежите си. Скъпо, но си струваше. Не исках там някой да разбере, че разпитваме. Инициали ли да използвам или имена?

— Между тези стени можете да използвате имена — отвърна Поаро.

— За мис Клодия Рийс-Холанд се говори като за много приятна млада дама. Баща й е депутат. Амбициозен мъж. Често се появява в новините. Единствена дъщеря. Работи като секретарка. Сериозно момиче. Не ходи по щури партита, не ние, няма връзки с битници. Дели квартирата си с други две момичета. Номер две работи в галерията „Уедърбърн“ на Бонд Стрийт. Артистичен тип. Доста си пада по шумните забави и движи с тези от Челси. Обикаля и подрежда художествени изложби. Третото момиче е вашето . Отскоро е там. Общото мнение е, че е малко „смахната“. Не всичко е ясно. Има нещо съмнително. Единият от портиерите си пада клюкар. Почерпете го с едно-две питиета и ще се изненадате от нещата, които ще ви разкаже. Кой пие, кой взима наркотици, кой има неприятности с данъците, кой си крие парите зад бойлера. Естествено не може да вярвате на всичко. Така или иначе, има някаква история, че една нощ се е стреляло с револвер.

— Стреляло се е с револвер? Бил ли е някой ранен?

— По този въпрос има съмнения. Неговата версия е, че една нощ е чул изстрел. Излязъл и видял момичето, нашето момиче, да стои там с револвер в ръка. Изглеждала като замаяна. После една от другите млади дами, или май и двете, дотичали. Мис Кари (тя е артистичната дама) казала: „Норма, какво, по дяволите, направи?“, а мис Рийс-Холанд остро я срязала: „Млъкни, Франсес! Не ставай глупава!“. Взела револвера от ръката на вашето момиче с думите: „Дай ми го“. Пуснала го в дамската си чанта и после забелязала нашия портиер Мики. Отишла при него и му казала шеговито: „Май това те стресна, а?“, а той й отговорил, че доста се уплашил. Тя го успокоила: „Не бива да се тревожиш. Всъщност нямахме никаква представа, че това нещо е заредено. Просто се будалкахме“. После продължила: „Както и да е, ако някой те пита, кажи му, че всичко е наред“. Сетне се обърнала към момичето: „Хайде, Норма!“ Хванала я за ръка и я повела към асансьора. Всички се прибрали горе. Но Мики каза, че все още имал съмнения. Отишъл и огледал двора. — Мистър Гоуби сведе очи, погледна в бележника си, за да цитира точно думите на Мики: — „Казвам ви, намерих нещо! Наистина. Открих мокри петна. Сериозно, видях ги. Там имаше капки кръв. Пипнах ги с пръст. Ще ви кажа какво мисля. Някой е бил ранен… мъж, който е избягал… Качих се горе и попитах дали мога да говоря с мис Холанд. Казах й: «Мисля, че някой е ранен, мис. Долу на двора има капки кръв». «Боже мой!», възкликна тя. «Колко нелепо. Предполагам досещаш се, че сигурно е от гълъбите.» После продължи: «Съжалявам, ако си се уплашил. Забрави го.» И ми мушна в ръката банкнота от пет лири. Пет лири! Е, естествено, повече не си отворих устата.“ След второто уиски изтърва още нещо: „Ако ме питате, тя е стреляла по онзи млад негодник, който я посещава. Мисля, че са се скарали и тя е стреляла в него. Така мисля аз. Но най-добре е да си мълча. Ако някой ме попита, ще кажа, че не зная за какво става дума“. — Мистър Гоуби затвори страницата и замълча.