Агата Кристи - Загадъчният мистър Куин

— Защото обвинението към нея не е било доказано. Но, струва ми се, може да е само плод на въображението ми, тя все още страда от тези последствия.

Портъл беше потънал в стола си, заровил лице в ръцете си.

Куин се обърна към Сатъртуейт:

— Довиждане, мистър Сатъртуейт. Вие се интересувате от драма, нали?

Мистър Сатъртуейт кимна удивен.

— Трябва да ви препоръчам арлекинадата. В наши дни тя отмира, но заслужава внимание, уверявам ви. Символизмът й е малко сложен за проследяване, но безсмъртните творения си остават безсмъртни, така да се каже. Желая на всички ви лека нощ.

Те го проследиха как се отправя навън към мрака. И, както преди, цветното стъкло на прозореца произведе калейдоскопичен ефект.

Мистър Сатъртуейт се качи горе. Отиде да затвори прозореца си, защото въздухът беше студен. Фигурата на мистър Куин се отдалечаваше по алеята, а от една странична врата изтича някаква жена. За момент те размениха няколко думи, после тя се върна по същия път към къщата. Когато мина точно под прозореца, мистър Сатъртуейт отново се впечатли от жизнеността, която излъчваше лицето й. Сега тя се движеше като жена, потънала в щастлив блян.

— Блинър!

Алекс Портъл се появи до нея.

— Елинър, прости ми, прости ми! Ти ми каза истината, но дано Бог ми прости — тогава не ти повярвах напълно.

Мистър Сатъртуейт проявяваше остър интерес към живота на другите хора, но също така беше и джентълмен. Вроденото му чувство му подсказа, че трябва да затвори прозореца. И той го затвори.

Но много бавно.

И чу гласа й — изтънчен и изразителен:

— Зная, зная. Ти преживя истински ад. И аз някога го изпитах. Да обичаш и същевременно ту да вярваш, ту да подозираш… Да отхвърляш съмненията си и да ги виждаш пак да изникват край теб с коварни лица. Разбирам те, Алекс, разбирам. Но има и по-лошо от това — адът, през който аз преминах с теб. Виждах твоето съмнение, твоя страх от мен, как отравят цялата ни любов. Този човек, този случаен пътник ме спаси. Повече не можех да издържам, повярвай ми. Тази вечер, тъкмо тази вечер бях решила да сложа край на живота си… О, Алекс, Алекс…

— Чуйте това — каза лейди Синтия Дрейг и зачете на глас от списанието, което държеше в ръка. — „Мистър и мисис Ънкертън уреждат празненство в Грийнуейс Хаус тази седмица. Сред гостите са лейди Синтия Дрейг, мистър и мисис Ричард Скот, майор Портър, носител на орден за почетна служба, мисис Ставертън, капитан Аленсън и мистър Сатъртуейт.“ Не е зле — отбеляза лейди Синтия, оставяйки списанието. — Сега поне знаем какво ни чака. Домакините така са объркали нещата!

Нейният събеседник, същият онзи мистър Сатъртуейт, с чието име завършваше списъкът на гостите, я погледна въпросително. Говореше се, че, ако мистър Сатъртуейт се появи в къщата на новобогаташи, това е знак или за необичайно добра кухня, или за някаква човешка драма, която ще се разиграе там. Мистър Сатъртуейт изпитваше особен интерес към комедиите и трагедиите на съгражданите си.

Лейди Синтия, жена на средна възраст с решително лице и щедро положен грим, го потупа закачливо с най-новия вик на модата в слънчобраните, който бе екстравагантно положен на коленете й.

— Не се правете на света вода ненапита, след като прекрасно разбирате. Нещо повече, според мен вие сте тук тъкмо за да видите как ще хвърчи перушина!

Мистър Сатъртуейт запротестира енергично. Не разбирал за какво говори тя.

— Говоря за Ричард Скот. Да не би да не сте чували за него?

— Чувал съм, разбира се. Ловецът на едър дивеч, нали?

— Точно така. „Огромни мечки и тигри“, както се пее в песента. Разбира се, самият той сега е светски лъв. Ънкертънови просто ще пощуреят, само и само да се доберат до него. А жена му! Очарователно дете — о, извънредно очарователно дете! Но е толкова наивна. Само двадесетгодишна, а той трябва да е поне на четиридесет и пет.

— Мисис Скот изглежда много чаровна — сдържано отбеляза мистър Сатъртуейт.

— Да. Горкото дете…

— Какво искате да кажете?

Лейди Синтия му хвърли укорителен поглед и по специфичния си маниер продължи към същността на въпроса.

— Портър не е лош, макар че е малко скучен. Типичен африкански ловец, мълчалив и загорял от слънцето. Винаги е свирил втора цигулка след Ричард Скот — приятели за цял живот и така нататък. Когато се сещам сега за тях, си мисля, че сигурно са били заедно на онова пътуван…

— Кое пътуване?

— Онова пътуване. Пътуването на мисис Ставертън. Сега ще кажете, че никога не сте чували и за мисис Ставертън.