Агата Кристи: Загадъчният мистър Куин

Алекс Портъл се наведе напред. Лицето му болезнено потръпваше.

— Прав сте, мистър Куин! — извика той. — Прав сте! Времето не решава въпроса, само го представя в различна светлина.

— Значи искате да кажете, мистър Куин — усмихна се благосклонно Ивсхъм, — че ако проведем съдебно разследване тази нощ относно обстоятелствата около смъртта на Дерек Кейпъл, имаме същите шансове да стигнем до истината, както на времето?

— Още по-големи шансове, мистър Ивсхъм. Личните пристрастия до голяма степен са отпаднали и вие ще си спомните много факти, без да се опитвате да ги тълкувате по свой начин.

Ивсхъм се намръщи с израз на съмнение.

— Трябва ни отправна точка, разбира се — каза мистър Куин със своя тих, равен глас. — Отправната точка обикновено е хипотеза. Един от вас трябва да има хипотеза, сигурен съм. Може би вие, сър Ричард?

Конуей се намръщи замислено.

— Е, разбира се — започна той с отбранителен тон, — ние си помислихме… всъщност, всички си помислихме, че е замесена жена. Обикновено е така, или става дума за пари, нали? А определено не бяха парите. Той нямаше такива грижи. Значи, какво друго би могло да бъде?

Мистър Сатъртуейт трепна. Беше се навел напред, за да вземе участие в разговора с една малка забележка, но точно в този момент периферното му зрение улови женска фигура, притисната до парапета на горния етаж. Тя се бе свила там, невидима отникъде, освен от неговото място, и явно слушаше с напрегнато внимание онова, което ставаше долу. Стоеше толкова неподвижно, че той едва повярва на очите си. Но лесно я разпозна по роклята й от старовремски брокат. Беше Елинър Портъл.

И внезапно всичко случило се през нощта, започна да идва на мястото си. Пристигането на мистър Куин не беше невинна случайност, а приличаше на появата на актьор на сцената точно навреме, за да каже своята реплика. В големия хол на Ройстън тази вечер се разиграваше драма, чиято истинност не намаляваше от това, че един от актьорите бе мъртъв. О, да, Дерек Кейпъл наистина имаше роля в пиесата. Мистър Сатъртуейт беше сигурен.

И внезапно отново го осени ново просветление. Осъзна каква беше ролята на мистър Куин. Той поставяше пиесата и даваше репликите на актьорите. Той беше в центъра на загадката и дърпаше конците, движейки куклите. Той знаеше всичко. Беше му известно дори присъствието на жената, притиснала се до дървения парапет на горния етаж. Да, знаеше.

Удобно облегнат в стола си, чувствайки се сигурен в ролята на публика, мистър Сатъртуейт гледаше как сюжетът на драмата се разгръща пред очите му. Мистър Куин дърпаше конците спокойно и естествено, привеждайки куклите си в движение.

— Жена… да… — измърмори той замислено. — Не се ли спомена нещо за жена по време на вечерята?

— О, разбира се! — извика Ивсхъм. Той обяви годежа си. Точно заради това постъпката му изглежда напълно нелогична. Беше толкова нетърпелив. Каза, че все още не трябвало да го обявява. Намекна, че не бивало да приготвя тигана, докато рибата е още в морето.

— Разбира се, ние всички отгатнахме коя е дамата — каза Конуей. — Марджъри Дилки. Добро момиче.

Като че ли беше ред на мистър Куин да каже нещо, но той не го направи. В мълчанието му имаше някакво странно предизвикателства. Сякаш оспорваше последното твърдение. Конуей зае защитна позиция.

— Коя друга може да е била? Какво ще кажете, Ивсхъм?

— Не знам — отвърна бавно Том Ивсхъм. — Какво спомена той? Нещо за приготвяне на тигана, докато рибата е още в морето… че не можел да ни каже името на дамата, преди да има нейното разрешение. И още, че не трябвало да го обявява.

Спомням си, каза, че извадил страшен късмет. Искал двамата му стари приятели да знаят, че по същото време следващата година ще бъде щастлив женен мъж. Разбира се, предположихме, че става дума за Марджъри. Те бяха много добри приятели и от доста време излизаха заедно.

— Единствено… започна Конуей и спря.

— Какво щеше да кажеш, Дик?

— Е, исках да кажа, малко е странно. Ако ставаше дума за Марджъри, защо годежът да не може веднага да се обяви? Така де, за какво беше тази тайнственост? По-вероятно да е имал предвид някоя омъжена жена — нали знаете, някоя дама, която отскоро е била вдовица или някоя, която е смятала да се разведе.

— Наистина — подкрепи го Ивсхъм. — Ако случаят е бил такъв, годежът не би могъл да бъде обявен веднага. И сега, като се замисля, струва ми се, че не се виждаше чак толкова често с Марджъри. Това беше предишната година. Спомням си, че май бяха малко охладнели един към друг.