Агата Кристи: Загадъчният мистър Куин

— Няма да бъде нито първият, нито последният, който се е застрелял, без да може да обясни защо — изрече бавно Алекс Портъл.

Той стана и си напълни отново чашата, наливайки уискито с щедра ръка.

„Нещо не е наред при него — рече си мистър Сатъртуейт, — и то нещо сериозно. Чудя се какво ли се крие зад всичко това?“

— Хей! — възкликна Конуей. — Чуйте вятъра! Страшна нощ.

— Подходяща нощ за разходка на призраци — засмя се предизвикателно Портъл. — Всички дяволи на ада вилнеят тази вечер.

— Според лейди Лора най-черният от тях ще ни донесе късмет — отбеляза Конуей. — Чуйте!

Вятърът издаде нов ужасяващ стон и когато утихна, по голямата обкована порта се чуха три звучни удара.

Всички трепнаха.

— Кой ли може да бъде посред нощ? — възкликна Ивсхъм.

Те се спогледаха удивени.

— Аз ще отворя — каза Ивсхъм. — Прислугата вече си е легнала.

Той се отправи с широки крачки към вратата, позабави се малко с тежките резета, но накрая я отвори широко. Вълна от леден вятър връхлетя в хола.

В рамката на вратата се очерта фигурата на висок и слаб мъж. Поради странен ефект от цветния прозорец над вратата, на наблюдаващия Сатъртуейт новодошлият се стори облечен във всички цветове на дъгата. Но когато пристъпи напред, той се оказа слаб, спортно облечен мургав мъж в костюм за пътуване.

— Дължа ви извинение, че нахлувам така — каза непознатият с приятен, равен глас. — Но колата ми се повреди. Нищо сериозно, шофьорът ми в момента я поправя, но ще му отнеме около половин час. А навън е дяволски студено…

Мъжът прекъсна фразата си и Ивсхъм веднага подхвана нишката на разговора:

— Мога да си представя. Заповядайте, влезте и пийнете една чашка. Дали не можем с нещо да ви помогнем за колата?

— Не, благодаря. Моят човек си знае работата. Между другото, казвам се Куин, Харли Куин.

— Седнете, мистър Куин — покани го Ивсхъм. — Сър Ричард Конуей, мистър Сатъртуейт. Аз се казвам Ивсхъм.

Мистър Куин се възползва от поканата и се отпусна в стола, който Ивсхъм гостоприемно беше придърпал към госта. Докато сядаше, някакъв отблясък от огъня придаде на лицето му изражение, подобно на маска.

Ивсхъм хвърли още няколко цепеници в камината.

— Едно питие?

— Благодаря.

Ивсхъм му го поднесе, задавайки му въпроса:

— Познавате ли добре местността, мистър Куин?

— Минах оттук преди няколко години.

— О, така ли?

— Да. Тогава тази къща беше собственост на един човек на име Кейпъл.

— О! — възкликна Ивсхъм. — Горкият Дерек Кейпъл. Познавахте ли го?

— Да, познавах го.

В поведението на Ивсхъм настъпи лека промяна, доловима само за познавачите на английския характер. Първоначалният оттенък на резервираност беше изчезнал от тона му. Мистър Куин е познавал Дерек Кейпъл. Имаха общ приятел и това беше достатъчна препоръка за посетителя.

— Странна история, сър — отбеляза поверително той. — Точно говорехме за нея. Трябва да ви кажа, че купих тази къща против волята си. Ако имах някакъв избор, не бих го направил, но нямах по-добра възможност. Бях тук в нощта, когато той се застреля. Също и Конуей, и, честна дума, винаги съм очаквал духът му да се появи.

— Твърде необяснимо — каза бавно и замислено мистър Куин. После замълча като актьор, който току-що е изрекъл ключовата си реплика.

— Много точно се изразихте. Необяснимо! Това е неразрешима загадка и винаги ще си остане такава — намеси се Конуей.

— Чудя се… — измърмори неопределено мистър Куин. — Да, сър Ричард, какво казвахте?

— Направо удивителна история! Мъж в разцвета на силите си, спокоен, без никакви грижи, с пет-шест стари приятели, които да го подкрепят. Беше в прекрасно настроение по време на вечерята, изпълнен с планове за бъдещето. И от масата за вечеря се качва направо в стаята си, изважда револвер от чекмеджето и се застрелва. Защо? Никой не разбра. Никой няма и да разбере.

— Не е ли твърде силно твърдение, сър Ричард? — попита усмихнат мистър Куин.

Конуей се вторачи в него.

— Какво искате да кажете? Не разбирам.

— Това, че един проблем е останал неразрешен, не означава непременно, че той е неразрешим.

— О! Хайде сега! Щом нищо не се е разкрило на времето, не е много вероятно да стане сега — десет години по-късно.

Мистър Куин леко поклати глава.

— Не съм съгласен с вас. Доказателствата на историята ви опровергават. Историята, отразена от историк-съвременник, не е толкова вярна като тази, написана от историк от следващо поколение. Точността е въпрос на вярна перспектива, на уравновесен поглед върху нещата. Ако ви звучи по-добре, тя е въпрос на относителност, както всичко останало.