Артър Дойл - Пиратът Шарки

— Ще сложите квартирант в къщата — говореше тя на свещеника, седнал с гръб към Джон. — Изберете някой беден човек от енорията, който ще бъде щастлив да получи безплатно жилище. А когато Джон се върне, кажете му, че съм го чакала до последния си дъх и че той ще ме намери на отвъдния свят все така предана и вярна. Ето тук имам малко пари — само няколко лири наистина, но бих искала да му ги предадете, когато се завърне, защото може би ще му потрябват. Заръчайте на човека, който дойде да живее тук, да се държи добре с него и да му каже, че съм била весела и щастлива до самия си край. Да не споменава, че съм се измъчвала, защото това ще го изтерзае.

Джон слушаше всичко това и на няколко пъти поставяше ръка на устата си, за да не извика. Когато тя свърши, той се замисли за дългия й безупречен живот и огледа скъпото лице, обърнато право към него и въпреки това неспособно да го види. Всичко това се оказа по-силно от неговата мъжественост и той избухна в неудържимо ридание, което разтърси цялото му тяло. И тогава се случи нещо необикновено — макар да не бе промълвил и дума, старицата простря ръце към него и извика:

— О, Джони, Джони! О, скъпи Джони, ти се завърна отново при мен!

И преди свещеникът да разбере какво става, двамата верни влюбени се прегърнаха, като плачеха и се милваха по побелелите глави, а радостта, преливаща в сърцата им, бе утехата за непосилните петдесет години на очакване.

Трудно е да се каже колко продължи този миг, но тъкмо когато преподобният мислеше да се измъкне, Мери си спомни за присъствието му и за полагащото му се внимание.

— Сърцето ми е изпълнено с радост, отче — рече тя. — Бог иска да не мога да видя моя Джони, но аз съвсем добре си го представям. Изправи се, Джон, и аз ще покажа на господина колко добре си те спомням. На височина, сър, той стига до втората лавица, прав е като стрела, с мургаво лице, а очите му са светли и ясни. Косата, както и мустаците му са почти черни; не бих се изненадала, ако вече има и бакенбарди. Е, сър, не мислите ли, че мога да се оправям и без зрение?

Свещеникът слушаше описанието й и като гледаше съсипания белокос мъж пред себе си, не знаеше да плаче ли или да се смее. Но накрая всичко завърши благополучно — дали от това, че болестта й взе естествен обрат, или завръщането на Джон я прогони — от този ден здравето на Мери непрекъснато започна да се подобрява, докато накрая тя напълно оздравя.

— Няма нужда от специално разрешително — рече Джон упорито. — Като че ли ние се срамуваме от това, което вършим, като че ли нямаме пълното право да се оженим като всяка друга двойка в енорията.

Така те изявиха желанието си да встъпят в брак и от амвона три пъти бе съобщено, че Джон Хаксфърд, неженен, ще свърже с брак съдбата си с Мери Хаудън, неомъжена, и след като никой не се противопостави на това, те сключиха брак.

— Може и да не бъдем дълго на този свят — каза старият Джон, — но поне честно и почтено ще заживеем на онзи свят.

Дялът на Джон в квебекското предприятие бе продаден и тук възникна много интересен правен въпрос — дали той, знаейки вече, че е Хаксфърд, има право да се подписва Харди, което бе необходимо за приключване на работите му. Бе решено обаче, че ако представи двама благонадеждни свидетели, които да установят самоличността му, всичко ще бъде в ред. По този начин целият имот бе продаден и сумата от продажбата представляваше едно прилично състояние. С част от нея Джон построи красива вила извън Бриспорт и сърцето на собственика на сградите по крайбрежния булевард се разтуптя от радост, когато научи, че най-сетне къщичката няма повече да нарушава симетрията и да загрозява неговите аристократични жилища.

А там, в уютния си нов дом, вън на моравата през лятото и седнали от двете страни на огъня през зимата, в продължение на много години достойни старци живяха невинно и щастливо като две деца. Хората, които ги познаваха добре, казваха, че никога между тях не е заставала сянка и че любовта, която гори в старите им сърца, е величава и свята като любовта на всяка млада двойка, застанала пред олтара. И ако някой мъж или жена изпаднеше в нужда или беда, те трябваше само да се качат до вилата, за да получат помощ или искрено съчувствие, което е по-скъпоценно от помощта. А когато Джон и Мери вече на преклонна възраст заспаха един след друг своя последен сън с разлика само от няколко часа, на погребението им присъствуваха всички бедни, нуждаещи се и самотни хора от енорията, които като разговаряха за бедите, с които двамата покойници се бяха сблъсквали храбро, разбираха, че собствените им нещастия са също преходни и че доверието и верността не се загубват нито на тоя, нито на оня свят.