Пол Дохърти - Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

Господарят ми сграбчи Кембъл за жакета и го притисна към стената.

— Сигурно много си се зарадвал, когато арестувах Малоу, а? Какво се канеше да правиш оттук насетне, сър Едуард? Да изчакаш нещата да се уталожат и да поемеш новата си служба на кралски пратеник в Ниските земи? Да, така каза на нас, но истинската ти цел е била просто да се измъкнеш оттук заедно с новопридобитото си богатство.

Кембъл понечи да възрази, но Бенджамин отново го притисна към стената.

— Единственият въпрос, който остана да изясним, сър Едуард, е къде е златото.

Управителят, който беше изпаднал в нещо като вцепенение, облиза устните си. Аз проследих бързия му поглед и забелязах, че от едно тъмно ъгълче се подава някакъв стар сандък. Когато се приближих, видях, че ключалката му е съвсем нова. И така, аз я разбих с камата си и отворих капака. Вътре имаше едно руло пергамент с отлично качество, няколко мастилници и пера, както и една голяма торба, която издрънча, когато я поместих.

— Златото на краля! — възкликнах аз.

В сандъка имаше още една торбичка, изработена от много дебела кожа, която беше доста здраво завързана. Аз прерязах връвта, която пристягаше торбичката, и намерих вътре двата печата — грамадния личен печат на крал Едуард V и по-малкия държавен печат. После отнесох това съкровище под светлината, за да го огледам. Печатите бяха така добре запазени, че изглеждаха като изсечени предния ден.

— Задръж ги, Роджър — рече Бенджамин, а после извади камата си и притисна върха й към гърлото на Кембъл. — Освен всичко друго ти си убил Сакър в онова пусто кътче на крепостта и пак ти си пуснал онази пепелянка в стаята ни. Да, сър Едуард, ти си по-зъл дори от сатаната, но скоро ще си платиш за всички престъпления и грехове — той изблъска управителя през вратата.

Аз останах, за да угася факлите и свещите. После отправих един последен поглед към ужасното легло и затворих тайната врата. Накрая върнах отварящата се част от ламперията на мястото й и последвах господаря си към моравата.

Е, това е, останалото са подробности. Извикахме Веч и Бенджамин нареди Малоу да бъде освободен. После главният палач се присъедини към нас в стражевата кула, където господарят ми тъкмо заповядваше на удивените стражи да оковат Кембъл във вериги. Когато Бенджамин обеща на тайния си помощник още злато, както и кралско опрощение за всичките му простъпки, той едва се сдържа да не подскочи от радост. Освен това Малоу трябваше да съобщи на останалите, че господарят ми ще им осигури още сребро, с което да отпразнуват възтържествуването на справедливостта. Накрая Бенджамин се обърна към Веч, който изглеждаше напълно сащисан от развоя на събитията, и още веднъж му разказа как сме хванали Кембъл.

— Крепостта е под твое разпореждане, Веч. А сега бъди така добър да осигуриш на мастър Шалот десетима от най-добрите войници, с които разполагаш. Затворникът трябва незабавно да бъде отведен в Уиндзор. Аз имам да свърша нещо в града.

Да си призная, тази заповед ме свари неподготвен. После осъзнах, че Бенджамин се кани да отпразнува успеха си с прелестната Миранда, и отново бях обладан от демона на ревността. Е, такъв ми бил късметът. Макар че навън вече беше паднал мрак, господарят ми настояваше затворникът да бъде отведен в Уиндзор, така че нямах избор. И така, Бенджамин отиде да се наслаждава на бляскавата усмивка на любимата си, а в това време десетима от най-големите здравеняци, които можеха да се намерят в Тауър, поведоха подсмърчащия Кембъл към възмездието, което чакаше бившия управител в Уиндзор.

Нощното пътуване се оказа дълго и студено, така че до пристигането си в кралския двор, аз вече се бях напил от винения мях, който си носех. Големия звяр и облеченият в коприна кардинал ме очакваха. И така, поставяйки Кембъл на колене пред себе си, аз просто описах на краля какво се беше случило и как двамата с Бенджамин бяхме хванали злодея. Разбира се, тъй като бях ядосан на господаря си, аз преувеличих заслугите си за сметка на неговите. Щом ме изслуша, Хенри слезе от трона си и вместо да си пилее думите за Кембъл, го ритна в лицето. После, докато стражите отвеждаха затворника, кралят широко се усмихна.

До седмица бившият управител на Тауър беше обесен, изкормен и разчекнат. После едната част от тялото му беше изложена в замъка Уиндзор, втората — в Йорк, третата — в Уинчестър, а четвъртата, заедно с главата, беше забучена на кол над Лъвската порта в Тауър. На мен пък ми се наложи да прекарам още известно време в Уиндзор и да изтърпя краля, който се държеше с мен като с някое кученце. За заслугите си по залавянето на Кембъл получих кесии със злато, копринени жакети, велурени ботуши, най-бързия кон от конюшнята и правото да получавам рента от някои имоти в Съфолк. Понякога Големия звяр ме потупваше по главата, а друг път ме щипваше по бузата, пронизвайки ме със свинските си очички.