Пол Дохърти - Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— След като Алардайс умря — продължи Кембъл, — изпратих на краля писмо, в което споделих с него намерението си да запечатам крепостта. Той се съгласи, така че портите бяха заключени.

— Да не забравяме и за гилдията на палачите! — заяви Спърдж, развълнувано потрепвайки по масата.

— А, да… — Кембъл обърса уста с опакото на ръката си, след което примлясна с устни и направи знак на Веч да ни налее малко вино. — Гилдията на палачите.

— Те в Тауър ли квартируват? — поинтересува се Бенджамин.

— Палачите имат и задължението да изтезават затворниците — обясни Кембъл — и им се плаща като на хора от гарнизона. Гилдията се оглавява от Джон Малоу и с него работят петима помощници — Снейкрут, Хорхаунд, Тоудфлакс, Уърмуд, а доскоро и Хелбейн — той вдигна рамене. — Всички те бяха ергени или вдовци, така че можеха да останат.

— Ами Андрю Ъндършафт? — попитах аз. — Той беше намерен обгорял в една клетка на пазарния площад в Смитфийлд.

— Неговият случай беше друг — отвърна Веч. — Ъндършафт беше женен човек и притежаваше къща на Улицата на кръстовите братя, близо до ъгъла с Еврейската улица. Не знаехме за смъртта му, докато не отворихме портите на Тауър.

— Ами Хелбейн? — попита Бенджамин. — Той как беше убит?

— Откакто отворихме крепостта — обясни Кембъл, — всеки може да влиза и да излиза, когато си поиска, стига да няма някакви задължения.

— Така, така — Агрипа, който досега беше седял изгърбен и с шапка, нахлупена над очите, изведнъж се изпъна, свали си шапката и я остави на някакво столче от едната си страна. — Хайде да сложим нещата в ред, сър Едуард. Кажи ми, кога умря началникът на склада Алардайс?

— Клетникът се разболя на осми — отвърна Кембъл, — а умря на десети, след което тялото му беше изнесено от крепостта. Късно следобед двама от стражите го занесоха до каруцата, която чакаше близо до Лъвската порта.

Добрият доктор кимна.

— И на тринайсети юли ти запечата крепостта, така ли?

— Точно така.

— След което измина цял месец без произшествия?

— Не съвсем — отвърна Кембъл. — Сега вече знаем, че на шестнайсети юли трупът на Ъндършафт е бил намерен на пазарния площад в Смитфийлд.

— Да, да — Агрипа вдигна трети пръст, — а на двайсет и девети юли е било написано, запечатано и доставено първото писмо до краля.

Добрият доктор изчака Кембъл и двамата му другари да кимнат и продължи:

— И в него пишеше, че на празника на свети Доминик на входа на катедралата „Сейнт Пол“ трябва да бъдат доставени хиляда златни лири, така ли е?

— Така пишеше — изписка Спърдж.

Агрипа притвори очи.

— Щом златото е трябвало да бъде доставено на тази дата, злодеят вероятно е имал намерение да си го прибере, нали така?

Още едно всеобщо кимване.

— Къде бяхте всички вие на празника на свети Доминик на осми август? — попита Агрипа тихо.

— В Тауър — побърза да отговори сър Едуард Кембъл. — Добри ми докторе, не забравяй, че портите на крепостта бяха отворени чак на двайсети август. Същия ден един вестоносец от града ни съобщи, че заразата вече утихва.

— Тоест не сте били в града? — попита Бенджамин. — Нито в деня, в който златото е трябвало да бъде доставено, нито на празника на света Клара на единайсети август, когато мнимият Едуард Пети е издал две прокламации, едната от които е била закована на кръста пред Уестминстърското абатство, а другата — на вратата на „Сейнт Мери льо Боу“ в Чийпсайд?

— Не, не сме и това важи за целия гарнизон — обясни Веч. — Никой не е излизал от Тауър допреди два дни. Бог да благослови краля, а що се отнася до писмото до него, ние сме невинни.

Аз хвърлих един поглед към Бенджамин — господарят ми изглеждаше угрижен и аз си дадох сметка, че сме навлезли в истинска плетеница от загадки.

— Писмото до краля може да е било написано и доставено от вътрешен човек — заяви той. — Всъщност всички следи сочат именно натам. Същевременно златото е трябвало да бъде доставено и прокламациите са били отнесени до двете църкви, когато всички са били затворени в Тауър — Бенджамин поклати глава, а после отново се обърна към Кембъл. — Възможно е това злодеяние да е дело на двама души — един в крепостта и един отвън.

— Но как биха могли да се свързват един с друг? — попита Веч.

— В крепостта не може да няма някой неохраняван таен коридор или пък странична портичка — намесих се аз.

— Всички входове бяха затворени — отвърна Спърдж. — Бидейки кралски надзорник, лично се уверих в това. Управителят заключи и запечата всяка порта и нито един от тези печати не беше повреден. Освен това — добави той — ти намекваш, че смъртта на Ъндършафт е свързана с тази мистерия. Но защо? И кой би могъл да убие такъв як мъж като Андрю? Той със сигурност не би се предал без борба…