Пол Дохърти: Възмездието на Изида

Изпълниха задачата си и поеха обратно през окъпаната в лунна светлина долина — дълга върволица от бързо движещи се сенки, натоварени с тежки денкове. Опиянени от успеха си, бяха глухи за ревовете, ръмженето и воя на нощните зверове — лъвове, хиени и чакали, спотайващи се в пустошта между Града на мъртвите и изпепеляващата пустиня, която се простираше чак до Вечните полета на Озирис. Мислеха, че са приключили тазвечерната си мисия, но изведнъж предводителят им спря и вдигна кинжала си. Кривна встрани от тясната пътечка и се спусна по пясъчния сипей, а изпод краката му се вдигна облак прахоляк. Долу се запровира между стърчащите канари към внимателно прикритата пролука в скалата, която пазеше входа към незнайна гробница. Водачът имитира воя на пустинна лисица и махна на останалите да го последват. Разбойниците, приели да се наричат с името на демона Себаус, дори и денем не биха се сетили да търсят тук друга гробница.

Събраха се и бързо разбиха зазидания вход. Свалиха окачените на стените насмолени факли и ги запалиха от тлеещите въглени, които носеха в специален мангал. На трепкащата светлина тъмнееха издълбаните в скалата ниши, но разбойниците отдавна бяха загубили страха си от царството на мъртвите. Гробницата се състоеше от четири грубо изсечени помещения — едно главно и три допълнителни за съхранение на погребалните дарове. Личеше си, че е приготвена набързо. Стените бяха голи, без рисунки, липсваха обичайните кошници със сухи цветя, зидарията бе груба, без замазка. Въпреки това залата със саркофага и съседните три помещения бяха доволно пълни със скъпи предмети — изящни дъски за игра, фигури от слонова кост, седефени кутийки, столчета и масички от тиково дърво с обков от злато и сребро, гърненца с благовонни масла, ковчежета с искрящи скъпоценности, украшения, гривни и огърлици. В дъното бяха струпани скъпи оръжия — кинжали и мечове в инкрустирани с рубини ножници, голям сирийски лък. До купчинката лежеше красиво резбовано ковчеже, в което се намираха нощните гърнета, но голямата находка бе саркофагът от червен кварц, по чиито ъгли бе изрисуван уаджет, Окото на Хор. Главатарят на разбойниците, бивш писар, се приведе над йероглифите:

— «Рахимере — прочете той с приглушен дрезгав глас, — велик везир на Египет». Я да видим сега какво си е приготвил за отвъдното бившето величество...

Насилиха капака с лостове и го блъснаха настрани, той се стовари с трясък на пода и се напука. Вътре се откри богато украсен ковчег. Разбойниците бързо го отвориха, извадиха го и го захвърлиха безцеремонно на земята. Водачът свали красивата маска и заповяда на един от хората си да я строши, а останалите разкъсаха платното около мумията, алчните пръсти търсеха скрити скъпоценности и свещени амулети.

Предводителят се върна при саркофага. Седна на ръба, прекрачи го, внимателно се спусна вътре и се огледа. Погледът му се спря върху изящна кожена кутия. Отвори я и извади обвита в мек плат книга. Беше му заповядано да я вземе и да остави кутията отворена на пода. Изскочи от саркофага и се озърна боязливо. Подчинените му — с маски на лицата и с качулки на главите, бяха заети с методичното претърсване на помещенията, разбиване на ракли и ковчежета и пълнене на чували. Предводителят избърса потта от челото си и доволно се усмихна. Бе получил точни указания и заповеди, къде да отиде и какво да направи, и бе запомнил и изпълнил всяка подробност. Радваше се на оказаната му висока чест. Точно преди полунощ бе отишъл в Пресъхналия оазис на север от долината, където се бе срещнал с Кетра, незнайния и тайнствен повелител на бандата на Себаус. Кетра бе останал скрит в сенките, както и предишния път на изоставения остров Кхнум северно от Тива. Говореше някак си приглушено, така че да не се разбере дали е жена или мъж. Главатарят на бандата виждаше единствено силуета и долавяше силния аромат на жасмин. Дали Кетра не бе жена? Преди няколко години щеше веднага да отхвърли тази възможност като абсурдна, но нали сега начело на Египет стоеше жена фараон. Едно бе сигурно — Кетра бе непресъхващ извор на знание за Долината на царете и за скритите в нея съкровища и благодарение на този извор всички членове на бандата бяха станали приказно богати.

Предводителят на себаусите пъхна обвитата в платно книга под мишница. Чудеше се откъде Кетра бе узнал за скритата гробница — само с какви подробности, колко точно му описа как да намери пътечката между канарите, как по средата да се спусне по сипея. Видя как един от хората му изпразва пълно с перли алабастрово ковчеже. Богатствата на гробницата говореха сами за себе си. Опита се да си припомни какво знаеше за Рахимере, великия везир, който се бе противопоставил на възкачването на трона на Хатусу. След поражението му славният първенец не бе имал друг изход, освен да изпие чашата с отровно вино. Семейството му бе изпаднало в немилост и вероятно нарочно бе избрало това самотно, отдалечено място, за да защити роднината си в отвъдния живот. Имаше десетки подобни гробници, някои бяха откривани случайно, но съкровищата в повечето от тях оставаха завинаги скрити.