Пол Дохърти - Корабът на страха

— Нима мислиш, че е станало толкова лесно, сър Хю?

— Толкова лесно, че и повече! Уендовър не е бил на себе си. Стражите са ходели насам-натам. Кой би те забелязал? Кой би се усъмнил? Никой не е и подозирал, че в дома се промъква убиец, който носи жестока смърт.

— И? — самозваният лекар се приведе. Пръстите на Корбет се присвиха около арбалета.

— Не след дълго са пристигнали Паулентс и семейството му. Заключили са се в къщата. Поставили са постове, запалили са огъня, приготвили са храната, поднесли са вино и ти си се появил.

— Корбет, ти не си на себе си. Прекарал си твърде много време в самотни размишления. Как бих могъл аз…

— Много лесно, мастър Хюбърт. Научил си паролата на постовете, престорил си се, че си тръгваш. Никой не би те погледнал втори път, независимо дали си бил в ролята си на стража или на близкия приятел на Касълдийн, кмета на Кентърбъри. Сбогувал си се, слязъл си по стълбите, после бързо си се промъкнал в избата. Дори и да те бяха забелязали, което е малко вероятно, ти си можел да излъжеш, но късметът е бил с теб. Паулентс и семейството му пожелали да си отпочинат, Касълдийн си е тръгнал, Уендовър е размишлявал над собствените си беди.

— Ако съм се появил, както твърдиш, защо никой не е вдигнал тревога?

— Защото Паулентс те е приемал за приятел: любезният лекар, който не носи оръжие. Дал си някакво обяснение за това, че са те допуснали обратно в имението. Може да са решили, че Уендовър те е пуснал да влезеш. Скалъпил си някаква история, вероятно, че кметът ти е дал ключа от задната врата или нещо подобно. Ти си бил любезният лекар, близкият съратник на Касълдийн. Защо им е било, за Бога, да те подозират? Разполагал си с цялата нощ. Убедил си ги, че всичко е наред, отпуснали са се, докато ти незабелязано си сипал приспивателно във виното им. Докато са пиели, ти си извел Сервин навън под някакъв претекст. Вече си разбрал от по-ранния ви разговор, че Сервин не пие, затова той е бил прострелян с арбалет в гърдите. Оставил си трупа му долу, обърнал си го, за да не капе кръв по пода, спрял си кръвотечението с парцал. Докато се върнеш в залата, Паулентс и семейството му вече са спели. Носел си въжета. Трябвало е само да довлечеш безпомощните си жертви до стената под железните скоби, да сложиш примките около вратовете им и да ги вдигнеш. Ти си силен мъж, Хюбърт, накрая всички са увиснали като на бесилка. Така и не са дошли в съзнание, от съня са преминали направо в смъртта — Корбет щракна с пръсти, — ето така! Със Сервин нещата не стояли така. Не си забравил, че трябва да се съобразяваш с отлитащото време. Знаел си, че пристигам в Кентърбъри. Касълдийн ти е съобщил. Трябвало е бързо да приключиш със задачата си. Разпорил си стомаха на Сервин, за да го освободиш от съдържимото и така да забавиш появата на вонята от разлагането, пристегнал си раната с повече парчета плат и превръзки.

— Нима съм толкова наясно с тялото и телесните течности?

— И още как, мастър Хюбърт. Ти си изключително умен и начетен. Обзалагам се, че за изцеляването знаеш толкова, колкото и за причиняването на смърт! Чел си книги, фармакопеята на древните. Вероятно си по-образован от много истински лекари. Показа го, когато излекува раната на Чансън. Все пак нали познанията ти за човешкото тяло, както и умелата ти тактика са ти осигурили покровителството на Касълдийн и останалите.

— И какво съм направил с тялото на Сервин?

Корбет намести арбалета. Хюбърт чакаше да се измори.

— Довлякъл си го в избата, махнал си капака на една бъчва, като преди това си отлял част от ейла, натикал си там тялото и отново си затворил бъчвата. Внимавал си да няма никакви следи от кръв. Представям си как си обхождал пода със свещ и си чистел с парцал всяка възможна следа. После си се върнал в залата. Взел си чашите с вино, изпразнил си ги, измил си ги и отново си ги напълнил с друго вино, без приспивателно. Заличил си следите от влачене. Задачата ти е била изпълнена. Сервин е бил мъртъв, както и Паулентс. Разплатата обаче не била приключила. Отишъл си в стаята на търговеца, взел си новото копие на Манастирската карта и си го заменил с друго парче пергамент, на което имало някакви драсканици.

— А как съм се измъкнал? — Човекът на стола раздвижи глава, за да облекчи напрежението на врата.

— О, никак не ти е било трудно, Хюбърт, ловецо на хора, изкусен убиецо. Разполагал си с плаща от униформата на градските стражи, който си задигнал отнякъде. Уендовър се е втурнал в къщата. Хората са се разтичали напред-назад, викали са паролата. Ти си бил просто една от щуращите се фигури. На никой няма да му мине през ума да спре човек от градската стража по време на суматохата. Питах се за убития в Суитмийд манър Озерик. Дали не е видял нещо необичайно? Дали ти не си го убил или го е направил Лечлейд по твоя заповед, защото е трябвало да бъде убит или просто е трябвало да всеете още повече ужас? Каквато и да е била причината, Хюбърт, ти си се промъкнал в имението и си се скрил. Бил си въодушевен от успеха, но е трябвало и да бъдеш нащрек: пристигал е кралският пратеник, затова ми изпратихте заплахи.