Пол Дохърти - Корабът на страха

— Лейди Аделиша — прекъсна я Корбет, — какво целиш с разказа си? Обвиняваш мъртвия си съпруг, че е извършил убийство и е заровил трупа на жертвата в градината зад къщата ви, така ли?

С бяло като сняг лице лейди Аделиша кимна. Очите й гледаха умоляващо Корбет, който започна да схваща намеренията й.

— Знам — запъна се тя, — знам някои неща от закона, сър Хю. Искам да получа кралско опрощение. Обвинявам сър Рауф Деконте в убийство.

Корбет се облегна на стола си и хвърли поглед към Касълдийн, който поклати глава.

— Ще ти кажа две неща — Корбет се надвеси напред и опря лакти на масата. — Първо, искам всеки един от присъстващите утре да се яви в Суитмийд манър между единайсет и дванайсет. Ще претърся къщата, както и градината, за да се уверя във верността на казаното от теб. Второ, може и да знаеш нещо от закона, мистрес, но със съжаление ще те осведомя, че в този случай грешиш. За да поискаш кралско опрощение, трябва да обвиниш другиго в престъпление с надеждата кралят да те помилва. Човекът, когото обвиняваш, има право да отговори в своя защита, което в случая е невъзможно. Съпругът ти е мъртъв. Не мисля, че кралските съдии ще приемат подобна защита.

Лейди Аделиша се олюля, вкопчила ръцете си една в друга. Погледна към Беренгария и после през рамо към Уендовър, който стоеше до вратата. Докато траеше разпита, Корбет наблюдаваше капитана на градската стража: изглеждаше нервен и притеснен. Корбет подозираше, че Уендовър е замесен и играе някаква роля в случващото се пред него. Почуди се дали да го предизвика открито, но се отказа. Понечи да се обърне към сър Уолтър, когато по вратата силно се затропа и се появи прислужник в ливрея. Поклони се на Корбет, после забърза към сър Уолтър и зашепна нещо в ухото му. Кметът вдигна поглед.

— Сър Хю, отец Уорфелд е тук. Според мен той също трябва да даде показания.

Корбет кимна.

— Той е духовно лице — заяви писарят, — свещеник. Мисля, че е най-добре в стаята да останем само двамата с теб, сър Уолтър — Корбет кимна към Ранулф — и моят писар.

Корбет стана и отдръпна стола си назад.

— Лейди Аделиша, мастър Дерош, Лечлейд и Беренгария, благодаря ви. Лейди Аделиша, налага се да останеш в килията си в подземията на кметството поне до утре — Корбет вдигна ръце, за да пресече възраженията й. — Утре ще идем до Суитмийд и ще проверим казаното от теб. Благодаря ти.

Корбет стана и отиде до прозореца, загледа се през него, докато чакаше присъстващите да напуснат стаята. Уендовър като че ли искаше да остане, но Ранулф го побутна по ръката, за да му покаже, че трябва да излезе. Той се подчини. Размина се с влизащия отец Уорфелд, който бършеше лице с края на расото си. Корбет настани свещеника в един от столовете и лично му поднесе чаша посет, после седна до него.

— Отец Уорфелд, благодаря, че дойде. Познаваш разследването преди мен. Ще бъда прям и ще мина направо към въпроса. Лейди Аделиша е обвинена в убийството на своя съпруг сър Рауф в следобеда на празника на свети Амброзий. Лекарят Дерош е отишъл в къщата, за да се срещне със своя пациент, но не могъл да влезе, изпратил едно момче да те доведе от „Сейнт Алфидж“. Така ли е?

Отец Уорфелд отпи от греяното вино с подправки и кимна.

— Какво стана, когато пристигна?

Отец Уорфелд остави бокала на масата. Корбет забеляза, че ръката му леко трепери. В стаята цареше тишина, чуваше се единствено как Касълдийн барабани с пръсти по масата и скърцането на перото на Ранулф по прясно изгладения пергамент.

— Ами, ами… — Уорфелд се сепна. После започна да разказва на Корбет фактите, които той вече беше изслушал, като се започне от момента, в който го повикали в Суитмийд и приключи с решението на Касълдийн да арестува лейди Аделиша и да я заведе в кметството.

Свещеникът сви рамене.

— Друго няма какво да добавя. Посетих лейди Аделиша в затвора и настаних в дома си Лечлейд и Беренгария. Не са проблем, винаги има някаква работа за вършене в църквата или около нея. Свещеническият дом към „Сейнт Алфидж“ е добре обзаведен. „В дома на Отца Ми има много жилища“ — шеговито цитира Светото писание отец Уорфелд. — Повече наистина няма какво да ти кажа, сър Хю.

— Искали ли са сър Рауф или лейди Аделиша да ги изповядаш? — попита Корбет.

Усмивката се стопи от лицето на Уорфелд.

— Знам, знам — сговорчиво рече Корбет. — Не можеш да разкриеш нищо, което ти е казано по време на изповед. Не го и искам. Питам дали са се изповядвали.

— И на този въпрос няма да отговоря, сър Хю. Но ето какво ще ти кажа: ширеха се слухове, клюки, че лейди Аделиша не била доволна от сър Рауф и че скитосвала из града.