Пол Дохърти - Храмът на смъртта

— Ами картите?

Теламон се усмихна.

— Това беше хитро. Аспазия носела със себе си същото ковчеже, напълнено с пепел и просто ги разменила.

— Откъде знаеш?

— Видях такива на пазара отвън. Купила си две еднакви и си дала едното на Критий, за да държи картите си в него.

Антигона седеше, потупваше с пръсти по устните си и гледаше в някаква точка, високо над главата на Теламон.

— Знае ли Александър всичко това?

— Ще разбере. Нещата се объркаха, нали? Аспазия беше опитна убийца. Бърза и смъртоносна с ножа. Тя е проследила Херкулес извън лагера и го е убила. Бърз удар по главата, а после е сложила камъни по джобовете му и го е хвърлила в блатото. После се е върнала там рано сутринта…

— За какво?

— Трябвало е да се отърве от малкото ковчеже на Критий. Скрила го в кошница и се престорила, че отива да бере цветя и билки. Но Фуриите я следвали. Била нервна, възбудена и бързала да се отърве от уличаващото доказателство. Направила грешка. Оставила кошницата, извадила ковчежето и или се подхлъзнала, или кожената дръжка на капака се заклещила в пръстите й. Препънала се и паднала в блатото. Одрасканите й пръсти са от дръжката, а раната на челото си получила, вероятно когато се ударила в него. Изгубила съзнание. Ковчежето се изплъзнало от ръцете й и потънало. Тя започнала да се бори, но това само влошавало положението. Кал влязла в устата и гърлото й. Умряла бързо и трупът й останал на повърхността на тресавището.

— Беше глупаво момиче — съгласи се Антигона. — Каква глупава грешка, тя застраши всички ни.

— Ти беше много разтревожена. Аспазия се била отървала от ковчежето, но Селена била разстроена — тя беше най-уязвимата от трите ви. Само боговете знаят какво би могла да направи в истерията си. Но ти си студенокръвно чудовище, Антигона. Реши да използваш собствената си помощничка, за да пролееш още кръв и да задълбочиш тревогата. Дала си на Селена чаша вино с голяма доза приспивателно. Тя легнала на походното легло в далечния край на палатката, точно до стената, с гръб към входа. Преди да тръгнеш за пира при Александър, си се навела да я целунеш за лека нощ и си забила един от ножовете, купени от някой странстващ търговец, между ребрата й. Дълбоко заспала, с уста, запушена от твоите предателски устни, тя почти не се съпротивлявала, после е замряла. Оставила си съобщението и си излязла. Според всички Селена спяла на леглото си, обърната с гръб към пазача.

— Но я намериха просната на пода.

— Ти си жрица. Използваш овчарска гега, за да се подпираш на нея, тя е символ на сана ти. Преди да излезеш, си захванала с куката крака на леглото, а другият край е стигнал почти до стената на палатката. Аз те изпратих тази нощ — ти беше доволна, че ще ти бъда свидетел. Пожела ми лека нощ, после си отишла до мястото, където гегата е допирала платнището, пъхнала си ръка под него и си повдигнала леглото. Трупът на Селена паднал на земята. После си отишла до входа и драмата започнала.

Антигона тихо изпляска с ръце.

— Имаш много малко доказателства, Теламоне. Както биха казали софистите, „Всичко това са само предположения и хипотези.“

— Хората на Александър могат да пресушат онова блато. Хората му могат да разпитат търговеца от пазара. Ще направим внимателно претърсване. — Теламон се приведе. — Но аз не мисля, че ще се стигне дотам. Александър напусна Сестос. Ти не можеше да направиш нищо повече и се върна в Троя. Убийството на третия водач е било много лесно. Сигурно и той, и другарите му са били ужасени. Искали са да се приберат, да напуснат армията на Александър. В храма ли му каза, че ще се срещнете? Или е дошъл полупиян и хленчещ, да иска съвета и помощта ти? — Теламон не изчака отговора. — Сигурно е било така. Предложила си му да му покажеш път през тайния ти проход вън от града през полето. Завела си го до онези скали. Той е бил смаян, когато си го пронизала. Оставила си съобщението и си се върнала по същия път.

Теламон се изправи. Цялото тяло го болеше. Отиде до вратата, отвори я и се вгледа в тесния храм. Придружителите му бяха приклекнали в преддверието и разговаряха с портиера. Теламон затвори вратата и се върна.

Антигона беше напълнила отново чашите.

— Защо просто не уби Александър?

— Знаеш защо, Теламоне. — Антигона беше решила да признае всичко. — Персите настояваха. Ако Александър умреше в Гърция, той щеше, да стане мъченик. Персите бяха притеснени от влиянието му върху гръцките държави. Александър трябваше да бъде подмамен далеч от тук. Щом веднъж заминеше, гърците щяха да се върнат към онова, в което най ги бива — да се карат помежду си.