Пол Дохърти - Храмът на смъртта

Антигона отпи от чашата си.

— Можеше да ме разкриеш, когато се върна.

— Не мисля. Щеше да се защитиш. Търсехме отрова и се опитвахме да си спомним кой е докосвал чашата. И за миг не си помислих, че отговорът може да се крие в самата чаша. — Теламон хвана бокала си и плисна виното върху твърдия черен под. — Всъщност, ти имаш две чаши, нали? Съвсем еднакви. Скрила си или си изхвърлила онази с фалшивото дъно. Когато поисках да я разгледам, ти ми даде другата, която е съвсем обикновена.

— Много си проницателен!

— Не. — Теламон направи гримаса. Бореше се с умората си. — По-скоро е въпрос на логика и здрав разум — сетих се далеч по-късно.

Той се облегна на стената. Младата жена, седнала изискано пред него, е била подтикната от любов, която се беше превърнала в омраза. Мислеше си за хаоса и разрушенията, причинени от Филип, Олимпиада и Александър.

— Убийството на водачите — продължи той — е било лесно. Първият беше убит на скалите. Сигурно е страдал от носталгия. Срещнал е Селена или Аспазия. Една от тях го е пронизала бързо като змия. Трупът е трябвало да бъде намерен на скалите, но в предсмъртната си агония той се е хлъзнал на брега. Кой би заподозрял някое от твоите миловидни момичета?

— А вторият водач?

— По същия начин. Заедно с останалите се наяли и напили като скотове край огъня. Ти беше с нас в палатката на Александър, но за Аспазия или Селена е било лесно да се измъкнат. Една от тях го е убила.

— Как? — подразни го Антигона.

— Наистина ли се интересуваш? — попита Теламон.

— Пазачите казаха, че и двете са спали.

— О, да! Стигнахме до палатката. — Теламон замълча за миг. — След като пристигнах в лагера на Александър, разбрах, че моята е изгоряла. Палатките са скъпи заради кохените си покривала, въжетата и коловете, върху които се опъват. Ти или някоя от помощничките ти сте запалили пожара. В суматохата сте откраднали осем или девет парчета от вървите, с които се прикрепят кожените платнища за колчетата. Трябвало е да ги вземете оттам, защото както във всяка армия, интендантите зорко охраняват складовете си. Трябвали са ви същите върви по цвят и материя като на всички палатки в лагера. За да издигнеш палатка се изискват специфични умения. Когато кожените покривала се опънат по кола и се закрепят, те се завързват по определен начин, за да не се скъсат или разделят едно от друго.

Антигона дъвчеше устната си и го гледаше иронично.

— Ти, Селена или Аспазия сте откраднали вървите, изгорили сте палатката ми, за да прикриете кражбата и сте започнали да прилагате плана си. Не знам какво точно е станало през нощта, когато е бил убит първият водач, но сигурно е било лесно. Никой не ви е видял. След това е трябвало да бъдете по-предпазливи. Ти дойде в шатрата на Александър, докато Аспазия и Селена се преструваха на заспали. Платнището на входа беше пуснато, а пазачът се е притеснявал да не помислят, че шпионира жриците на Атина. Една от помощничките ти е станала, обула е сандали и е сложила наметка с качулка. Прерязала е връвта, с която покривалото е закрепено към кола и се е промъкнала в нощта. Другата е останала. Използвала е открадната връв, за да пристегне покривалото. Водачите тъжно пиели около лагерния огън. Един от тях отишъл да се облекчи. Съучастничката ти го последвала. Мъжът бил пиян — олюлявал се в мрака, сънлив, без да разбира на кой свят е. Селена или Аспазия го пронизала бързо и точно, като сянка в нощта. Умрял бързо. Убийцата оставила съобщенията и се промъкнала обратно в лагера. Пътеките между палатките са тъмни и изпълнени със сенки. Кой би могъл да я забележи? Пък и кого го интересувало? Върнала се в палатката, срязала връвта и се промъкнала вътре, после отново завързала покривалото със същия възел и нова връв от онези, взети от моята палатка. Предполагам, че е била Аспазия — тя ми изглеждаше по-силна от двете. — Теламон замлъкна, защото чу някакъв шум от храма.

Антигона се усмихна.

— Това е вратарят. Нали не се боиш, Теламоне? Нямам оръжие. Виното ти не беше отровено, а и хората на Македонеца са наблизо. Защо заподозря Аспазия?

— Дойдох в палатката ви в деня след смъртта й. Вещите й бяха опаковани. Забелязах, че е използван същият възел, с който връзват палатките. Реших, че е странно съвпадение — това е сложен възел, който много трудно се развързва — обикновено се прерязва. И трите сигурно старателно сте изучили как да го правите.

— Ами Критий?

— Твоята убийца още веднъж се промъкнала в нощта. Прерязала една връв на палатката на Критий и се промъкнала вътре. Майсторът на карти бил уморен и пиян — вероятно като всеки ден по това време. — Теламон разтвори ръце. — Все пак, ти си го наела. Знаела си навиците му. Било е лесно да му прережеш гърлото, да забиеш камата между ребрата му и да напуснеш палатката. Навън Аспазия, ако е била тя, коленичила. Сигурно е трябвало да пререже само две или три върви, за да влезе. След това ги подменила и изчезнала. Привидно смъртта на Критий била причинена от някаква зловеща сила или гнева на боговете.