Пол Дохърти - Безбожникът

— Нервен ли си?

Сега командирът стоеше точно зад него. Стражът кимна недоловимо.

— Успокой се — каза командирът. — Това е божествено място, светиня на светините. Нищо зло не може да влезе тук. Божественият пламък пречиства всичко и държи злите сили на разстояние.

Дарий, който беше в Червената къща, сигурно не би се съгласил с това. Той седеше в покоите на своя ковчежник, зад покритата със зелено сукно маса, върху която бяха разпръснати сметките на империята. Дарий погледна към Митра, чието слабо костеливо лице беше скрито под качулка. Обикновено царят се чувстваше спокоен тук, сред богатството и силата на своята империя, но днешният ден беше изключение. Вратите бяха плътно затворени и бронзовите им плочи блестяха като златни решетки в танцуващите пламъци на светилниците. Стените на съкровищницата бяха от дялан варовик с облицовка от кървавочервени емайлирани тухли, откъдето идваше името на двореца. Дворец, в който не можеше да проникне нито подслушвач, нито шпионин. Самият Дарий беше построил съкровищницата, за да пази не само богатствата, но и тайните му. Той погледна обсипания със звезди таван, подпиран от колони, чийто капители имаха формата на бичи глави, а основите — на странни крилати зверове, смесица между лъв, дракон и грифон. До тази стая се намираха подземията, в които имаше шестдесет хиляди таланта в златни кюлчета, тридесет — в златни дарици, имаше сандъчета и ковчежета, пълни с накити и скъпоценни камъни, медийски сикли, всички видове монети, които се използваха в империята. Дарий взе царския печат и се загледа в него, докато размишляваше върху думите на Митра. Печатът беше украсен със знака на божествения цар — слънчев диск, носен от орлови криле. Митра отново проговори, гласът му, малко по-силен от шепот, описваше събитията в западните провинции. Дарий се опита да овладее страха си. Погледна към фриза на стената, където беше изобразен как принася жертва пред огнен олтар и убива демони. Колкото повече говореше Митра, толкова повече нарастваше тревогата на Дарий. Беше му горещо и задушно, затова, без да се замисли, той свали красивата тиара, която носеше върху черната си, намазана с благовонни масла коса. Съжаляваше, че е облякъл красивата бродирана медийска роба от пурпурен и златен сатен. Искаше му се да е навън, на лов, да язди бърз кон през прохладната зеленина на някой от ловните си паркове. Но тази среща беше много важна: Митра му съобщаваше неща, които никой персийски придворен не би се осмелил и да помисли.

Дарий избърса капка пот от челото си. Митра млъкна.

— Толкова ли е зле? — промърмори Дарий, оставяйки печата. — Нима великият Ахура Мазда ни е изоставил напълно?

— Бяхме излъгани и заблудени — отвърна Митра. — Очаквахме македонецът да се лута като дете, изгубено в овощна градина. Вместо това той удари бързо и безмилостно като разярена пантера. Сардис падна, други градове отварят портите си. И Ефес е вече негов.

Дарий вдигна печата и го стисна в ръце.

— Плодовете на Граник — добави Митра.

Дарий кимна в знак на съгласие. Граник… Името обсебваше мислите му, когато беше буден и превръщаше сънищата му в кошмари. Беше пренебрегнал съвета на своя гръцки наемник Мемнон и беше изпратил войска, която да пресрещне Александър; тя беше унищожена, а гръцките наемници — избити или изпратени в робство в сребърните мини на Македония.

Дарий зашепна молитва. Трябваше да последва съвета на Мемнон и да не позволява на войската си да влиза в битка с Александър. Малко го утешаваше фактът, че отвън, на мястото за екзекуции, беше набита на кол покритата с восък глава на персийския военачалник.

— Какво можем да направим? — попита Дарий. — Ако се срещнем в битка с Александър, няма ли да стане втори Граник? Но не можем и да оставим звяра да броди необезпокояван.

Митра внимателно наблюдаваше господаря си. Беше уверен и спокоен. Дарий му вярваше напълно. Нали именно той разкри предателството на Багей и предупреди гордия и самодоволен Цар на царете да не влиза в битка с Македонеца. Дарий искаше да знае истината, затова щеше да я чуе.

— Александър е въодушевен — Митра се приведе над масата, вперил поглед в царя. — Превзел е Сардис и царската съкровищница. Мемнон е заел пристанището на Милет, а гърците нямат флота — той остро се изсмя. — Е, поне не такава, с която да се похвалят. Нашите кораби могат да подпомагат Мемнон, колкото се наложи.

— Ами Ефес? — възрази Дарий. — Ефес падна, а той е съвсем близо до Милет.