Пол Дохърти: Безбожникът

Ефес Великолепният, градът на гръцката Артемида и персийската Анахита, се беше превърнал в обител на смъртта и разрушението. Сега в града, наричан някога „Сребърния накит под златното слънце“, властваше Арес, богът на войната. Високи стълбове черен дим се издигаха към синьото небе и се разпръскваха като траурен воал над прекрасния град на Дарий, Царя на царете. Беше време на разчистване на сметки, на отмъщение за стари вражди и неправди, на ужасни убийства и безсмислени кланета. Широките улици, оградени от смокинови и маслинови дървета, бяха осеяни с трупове. Сиво-зеленият блясък на кипарисовите горички беше затъмнен от ярки пламъци и лют дим. Никъде нямаше спасение. Живите си отмъщаваха дори на мъртвите. В голямото гробище в западната част на града разкошните гробници, украсени с бронзови бикове или мраморни вази с дълги гърла, бяха ограбени и плячкосани. Трупове бяха изкопани, за да бъдат изгорени или обесени на близките дървета. Омразата заливаше града като река. Могъщите олигарси барикадираха портите си и укрепваха високите стени на домовете си. Други, надявайки се на боговете, се криеха в храмовете, хвърляха се в краката на статуите, които гледаха безизразно към бегълците, скрили се от злобата на своите съграждани.

Вонята на развалено месо, плодове и подправки от пазара се смесваше с металния дъх на кръвта и смрад от разлагаща се плът. Много къщи бяха опразнени и портите към дворовете им зееха. Мародери и крадци се къпеха във фонтаните им или отдъхваха под увитите с лозници колони. Причина за целия този ужас беше бягството на персийския гарнизон. Бяха пристигнали покрити с прах пратеници, които крещяха, че Александър Македонски, варваринът, дошъл отвъд морето, е унищожил персийската войска при река Граник. Победителят беше поел на юг по йонийското крайбрежие и завземаше град след град. Сардис с масивните стени и високите бронзови порти беше паднал като узряла смокиня; персийският началник на гарнизона беше излязъл да посрещне Завоевателя, предлагайки му ключовете на града и на императорската съкровищница.

Новините за всичко това бяха връхлетели Ефес като буря. Александър, цар на Македония, върховен военачалник на Гърция, победител на персийската войска, идваше, за да поиска своето. Съперничествата и враждите бяха изплували като мръсотия в чиста вода. Двете големи политически фракции се бяха втурнали да разчистят сметките си като обикновени войници. Богатите и властните олигарси, които се бяха съюзили с персийските управници, трябваше да посрещнат гнева на демократите, които смятаха, че е настъпил техният час. Две години преди това, македонският военачалник Парменион беше изпратен от бащата на Александър, Филип, да прекоси Хелеспонт и да изгради предмостие. Парменион беше нападнал изненадващо Ефес, беше свалил олигарсите и издигнал демократите на власт. Беше издигнал статуя на Филип в недовършения храм на Артемида, но завръщането на персите го принуди да се оттегли. Олигарсите си бяха върнали властта: статуята на Филип беше унищожена и бяха последвали кървави репресии срещу демократите. Сега колелото на Фортуна отново се беше завъртяло. Часът на Македонеца най-после бе дошъл. Щом персийският гарнизон започна да отстъпва, бойният вик на македонската войска огласи улиците на Ефес. Скритите оръжия бяха извадени, тълпата от бедняшките квартали се въоръжи и потърси възмездие.

Окото на бурята, центърът на кървавите екзекуции, беше широката агора, главният пазарен площад. В единия край се издигаше недовършеният храм на Артемида, който беше изгорял при загадъчни обстоятелства през нощта, когато се бе родил Александър Македонски. От двете други страни се издигаха залата за събрания и постройките на градския съвет. От четвъртата страна се простираше рисувана колонада, където в мирни времена ефесци се разхождаха сред аромата на цветята, наслаждаваха се на украсените басейни, които блестяха пред мраморните сгради, вдъхваха уханието на лотосовите цветове. Всичко това беше изчезнало. Трупове, целите в кръв, лежаха по корем в чистите някога води. Други, със счупени вратове, висяха на железните скоби, на които преди бяха окачени кошници с цветя. Шатрите и сергиите на пазара бяха разчистени. Беше създаден трибунал за съд по съкратената процедура. В Рисуваната колонада водачите на демократите — Пелей, Агис и Дион, седяха с кръстосани крака зад голяма маса; до тях, въоръжен с бронзов стилус 1 1 Стилус — Калем, писалка, обикновено от желязо. Единият й край бил остър и служел за писане върху навосъчена повърхност, а другият — плосък и служел за заличаване на написаното. — Б.р. и черни навосъчени таблички, се беше разположил главният им писар. Хезиод, влиятелен златар, записваше сега присъдите. Тълпата заливаше обляния от слънце площад под стълбите. Множеството изпълняваше ролята и на съдебни заседатели, и на палач. Тримата съдии седяха на масата, докато градските главорези влачеха пленниците си пред тях. Процесите бяха кратки и жестоки.