Пол Дохърти - Царицата на нощта

Сезотен забеляза слабостта й.

— Както повечето храмове в Рим, и ние имаме кучета пазачи! — отвърна той, като подигравателно й се подсмихна. — Самият факт, че ги оставихме там, е сигурно доказателство, че скоро щяхме да се върнем. Платихме на един човек да ги храни и да се грижи за тях. Какво нередно има в това? Какво е доказателството, че носим вина за отвличания, похищения, убийство и предателство?

— А маските ви? — подхвърли Клавдия. — Аз проучих обредите на Хатор; онези, които й служат, носят маски по време на свещения танц и жертвоприношенията.

— Нашите маски са тежки и стари; ние изгорихме и тях. Възнамерявахме да купим нови, когато стигнем в Мемфис.

— А Теодор? — не го оставяше на мира Клавдия. — Актьорът, който беше убит в кръчмата „Магариците“? Той посети вашия храм.

— Така е! — потвърди Сезотен, поглеждайки лукаво императора. — Той умря, когато бе поверен на твоите грижи, в твоята кръчма. Никой от нас не е посещавал „Магариците“ в онази нощ; нямаме нищо общо с неговата смърт.

— Но защо той дойде при вас? — повтори въпроса си Клавдия. — Защо един актьор, който току-що бил разпитан за отвличането на господарката Антония, ще поиска да ви посети, преди да отиде в кръчмата „Магариците“?

— Отговорът е съвсем логичен! — отговори Сезотен. — Искал е да изрази благодарността си, самата ти беше свидетелка на онова, което се случи. Аз го срещнах в преддверието на храма, помниш ли? Сетне влязохме вътре. Теодор вървеше пред мен и се изправи пред олтара. Поръси свещения пламък с тамян, после си тръгна. Какво намекваш?

— Защо му е било да го прави?

— Предполагам, че за да изрази благодарностите си за своето избавление — Сезотен сви рамене. — Размених няколко думи с него и му пожелах всичко най-добро, това беше всичко. — Сезотен подчерта думите си: — Той отиде в твоята кръчма, където според мълвата е бил отровен. Когато дойде в храма ни, не сме му давали нищо, нито да яде, нито да пие, нищичко! — Сезотен махна с ръка: — Твоите обвинения срещу нас са сериозни, а доказателствата, с които разполагаш, са незначителни! Една кесия, един посетител в храма, фактът, че сме се погрижили за своята собственост, че сме посетили светилище извън Рим и сме се приготвили да заминем към светилището-майка в Египет… Култът към господарката Хатор има много последователи — той хвърли бърз поглед към презвитер Силвестър, — както и християнската църква.

Клавдия реши да не отговаря, но погледна към императрицата. Седналият до нея Константин сякаш дремеше; беше се отпуснал на трона с полупритворени очи. Елена бе вперила поглед в стената отсреща, сякаш изцяло бе погълната от картината, изобразяваща бягството на Еней от горящата Троя.

— Споменаваш нашата църква — обади се Силвестър, сякаш се пробуждаше. — Ти си свещенослужител като мен — продължи словоохотливо той. — Следователно, трябва да имаш Liber Diurnalis , дневник на празненствата с датите на жертвоприношенията и обредите. Можеш ли точно да кажеш къде сте били ти и другарите ти в дните на другите похищения и кой точно може да го потвърди?

Въпросът на Силвестър бе неочакван и породи страх. Сезотен примигна няколко пъти и бързо погледна жреците от двете си страни.

— Можем да пресметнем — бавно отвърна главният жрец, — но това ще отнеме време. — Той се запъна: — Трябва да се видим с някои от вярващите от храма ни.

Клавдия усети, че Сезотен няма търпение да отмине този въпрос.

— Клавдия — обърна се той към нея, — ти каза, че Муран е бил нападнат преди четири дни. Той е всеизвестен като гладиатор победител, истински боец. Според онова, което знаем, мнозина от нападателите му са били или убити, или ранени, но виж… — той посочи себе си и другите до него, — по нас няма нито рана, нито белег, нито дори драскотина.

— Това не е доказателство за невинност! — възрази Клавдия. — Ти си пращал други да ти вършат работата, негодници, които си набирал из копторите на Рим; поискал си да ги убият, да ги накараш да млъкнат завинаги, затова и си ги пратил да нападнат Муран. Ще се върна към въпроса на презвитер Силвестър — бързо добави тя. — Ако те попитам къде си бил и какво си правил по време на похищенията, ще можеш ли да ми отговориш?

Тя насила се усмихна, за да прикрие собственото си безпокойство. Ако не внимаваше, това дело щеше да се сведе до обикновена разпра, до размяна на обвинения и контраобвинения.

— Обвинява ме — извика Сезотен, — мен и другите жреци тук, бивши войници, граждани на Рим, нас ни обвинява една…