Пол Дохърти - Царицата на нощта

Кратките й наставления приключиха и тя се обърна към Клавдия, като я огледа внимателно и любопитно.

— Клавдия се радва на пълното ми доверие — тихо произнесе Елена, — както и Муран.

Клавдия реши да не изчаква Урбана да заговори отново.

— Идвате от Вила Карина, нали? — попита тя. — Сенаторът Карин трябва да е разстроен и гневен. Как похитителите на дъщеря му са успели да проникнат там? Несъмнено вилата е била охранявана от стражи?

Урбана посочи с ръка Теодор, който почти подскачаше на покрития с възглавници стол и нямаше търпение да му обърнат внимание.

— Стражи имаше! — започна да декламира той, сякаш произнасяше пролога към някоя пиеса. — Сенатор Карин бе наел няколко здравеняци, но те бяха съвсем пияни. Именно аз подадох сигнал за тревога!

— Разкажи ми — прекъсна го Клавдия, — какво точно се случи?

— Бях с Антония в любимата й част на градината, край фонтана на Артемида. Разговаряхме за „Едип“ на Сенека. Внезапно — Теодор започна да размахва ръце, — от дърветата изскочиха тези движещи се сенки, призраци от Хадес!

— Нападателите ли? — настоятелно попита Клавдия, докато се опитваше да запази сериозен вид.

Сега Касия сведе прекрасната си глава, кичурите на златната й коса скриха лицето й, а раменете й се разтресоха. Леарт хапеше устни, но очите му светеха от смях.

— Нападателите ли? — повтори Клавдия.

— Носеха кожени полички и бяха гологърди с изключение на коланите и презраменните ремъци за мечовете. Актьорски маски скриваха лицата им, сякаш бяха герои на някоя комедия на Теренций 53 53 Публий Теренций Афер (195 — 159 г. пр. Хр.) — римски комедиограф. Комедиите му не са възприети веднага от римската публика; темите на пиесите му са семейните отношения. Заради стила си е високо ценен през Средновековието и оказва особено влияние върху сантименталната комедия през XVIII в. — Бел.прев. . Аз…

— Сетне какво стана?

Теодор продължи да разказва и цветистите пасажи на речта му станаха по-накъсани.

— Те сграбчиха Антония. Аз нападнах един от тях и смъкнах маската му. Видях лицето му на светлината на факлата, имаше брада и белези; носът му беше счупен, устните подпухнали, вероятно бивш боксьор…

— Когато дойдеш с нас в „Магариците“ — отбеляза Клавдия, — ще трябва пак да ни го опишеш. Може да се намери някой, който да го разпознае.

Тя замълча и внимателно се вгледа в лицето на Теодор. Нямаше никакви доказателства, че актьорът лъже, но инстинктът й го подсказваше. Тя беше живяла и работила с такива като Теодор, от Равена на север до Тарент на юг. Те всички си приличаха: добри хора, които живееха заради театъра, заради представлението, каквото и да беше то. Защо Теодор би излъгал? За да спечели благоразположението на Карин и да бъде щедро възнаграден като спасител на момичето, като голям герой? Или заради историята, която щеше да разказва и така да си изкарва по някоя вечеря в кръчмите на града? Или пък беше част от заговора? Спомни си тежките маски, които актьорите носеха — обикновено ги прикрепяха здраво с ремъци към лицата си. Дали Теодор действително бе успял да смъкне някоя от тях? И ако не, а тя наистина вярваше, че не е успял, защо твърдеше, че го е направил?

— А после какво стана? — попита тихо тя.

Теодор притисна с ръка страната си. — Удариха ме! — С цялото си същество той изобразяваше жертва. — Паднах на земята. Болеше ме много, бях зашеметен. Когато дойдох на себе си, Антония… — тук гласът му драматично се пречупи. — … Антония… — изхълца той — я нямаше! Онези нощни твари я бяха отвлекли!

— Дошли и си отишли! — заговори Урбана. — Разпитах сенатора Карин, прислугата, освобожденците му. Той — Урбана посочи с пръст към Теодор — вдигнал тревогата, но било твърде късно.

Клавдия се поклащаше напред-назад на стола си. Елена я стрелна с очи. „Доброто ми мишле, помисли императрицата, спотайваш се в ъгъла, наблюдаваш и чуваш всичко. И през цялото време острият ти ум клъвва по зрънце от онова, което наблюдаваш!“

— Трябва да са знаели! — вдигна глава Клавдия. — Похитителите трябва да са знаели къде точно да отидат. Ти каза, че Антония е била в любимата си част от градината. Защо са отишли там? Някой трябва да ги е завел.

Разбрал, че сам е накарал да го заподозрат, Теодор преглътна с мъка и кимна.

— Някой трябва да им е казал! — настоя Клавдия.

— Сенаторът Карин — меко заговори Леарт, щом красивите пръсти на господарката му бързо започнаха сложните си движения, — сенаторът Карин бил наел за тази нощ прислужници, вратари, хора, които да се грижат за лампите, слуги и слугини в кухнята.