Пол Дохърти - Тайната на замъка

Конят изцвили тихичко и побутна торбата на Ричард.

— Нямам повече ябълки — засмя се оръженосецът.

Но после отиде до дисагите и извади захаросаната ябълка, която беше купил в едно от селата, през които бяха минали предишната вечер. Защо пък Колчестър в Есекс, продължи да се чуди Грийнел. Дръпна ръката си и Баяр изцвили възмутено. Внезапно младежът осъзна, че въпреки всички пътешествия на сър Гилбърт из кралството, те винаги бяха отбягвали градовете и пристанищата на Есекс. Остави Баяр да дояде ябълката, върна се под одеялото и се опита да поспи.

След още няколко дни езда Грийнел стигна пристанището на Бордо. Новините за победата на Черния принц при Поатие бяха стигнали и дотук. Пристанището, охранявано от силен английски гарнизон, кипеше от оживление, защото снажни, сурови търговци товареха оръжие на широкодънните рибарски корабчета, за да атакуват френските плавателни съдове. Всички идваха във Франция; нетърпеливи да потърсят късмета си, затова Грийнел без проблеми си осигури превоз, заедно с Баяр на борда на един от тях, който караше вино за Дувър. Заминаха една сутрин, точно когато, както отбеляза капитанът, есенните ветрове потвърдиха присъствието си. Ричард беше принуден да се съгласи. Баяр беше добре настанен в трюма, подсигурен с много фураж, докато той получи просмукано от морска вода легло между палубите.

За първи път в живота си Ричард разбра какво означава да си наистина нещастен. Корабът се мяташе и се въртеше. Морската вода проникваше сякаш навсякъде, покривайки дрехите и кожата му с фина солена прах. За храна имаше пълни с гъгрици бисквити, а виното имаше вкус на оцет. Младежът прекара повечето от времето, тичайки нагоре и надолу по стълбите, за да повръща през борда. Моряците добродушно го подиграваха, потупваха го по гърба и казваха, че това е нищо в сравнение с онова, което може да се случи тепърва. Ричард се усмихваше слабо и със залитане слизаше да провери как е Баяр. После се хвърляше на подгизналата си постеля, свит в тъмнината, кръстосваше ръце, затваряше очи и се молеше Бог да го предпази от всички несгоди на морския живот.

Най-после стигнаха Дувър и големия замък, където Ричард беше прекарал част от младостта си — издигнат високо върху скалите, надвесен над оживеното пристанище. Слаб, небръснат и мръсен като плъх от каналите, той свали Баяр от кораба. Навлезе в тесните калдъръмени улици и броди, докато не намери най-добрия хан. Остана там една седмица, докато с коня се възстановят от изтощителното морско пътешествие. Смени дрехите си, изкъпа се, обръсна се и си поръча нови дрехи от пътуващите търговци. Първите три дни прекара повечето от времето в леглото или сгушен до огнището с буен огън. Баяр се възстанови пръв — отпочинал и добре нахранен, той скоро зарита дървената преграда на яслата си и тръскаше глава от удоволствие, когато новият му господар се появеше. Естествено, с такъв кон и дошъл наскоро от Франция, Грийнел скоро стана обект на внимание от хората, които го разпитваха какво е станало при Поатие. Заблуди ги умело, разказвайки им, че е пратеник на някакъв високопоставен лорд, който има земи северно от Темза. Описа на слушателите си всичко, което искаха да знаят — смелостта на английските стрелци, доблестните сърца на войниците, доблестта на рицарите и лъвските качества на предводителя им, Черния принц.

Повечето от въпросите бяха невинни, дори наивни, особено задаваните от младежи, били те моряци, търговци или фермери, нетърпеливи да стигнат до Франция и да вземат дял в оплячкосването й. Но понякога Ричард имаше чувството, че го наблюдават отблизо и го преценяват, докато седеше на мазната маса на някоя кръчма или обикаляше по улиците, чудейки се кога да си тръгне. Самотник, свикнал с опасностите и пустите обиколни пътища и пътеки на Англия, Грийнел подозираше, че го следят, но когато се обръщаше на някой ъгъл или сергия, не забелязваше нищо застрашително. Същото чувство изпита и в една кръчма — вечерта, когато заведението се изпълваше с амбулантни търговци, продавачи на реликви, пътешественици, моряци, войници, червенокоси проститутки и по-елегантни куртизанки. Но колкото и да се оглеждаше, Грийнел не можеше да открие загадъчния си преследвач. Когато напусна Дувър и пое пътя на север към Лондон, той беше убеден, че това е било игра на въображението му, вероятно в резултат от внезапното му заминаване от Франция и изтощителното морско пътешествие.

Ричард беше доволен да напусне Дувър, със зловонните му улици и натрапчивата миризма на солена риба. Зимата още не беше завладяла провинцията, но есента си отиваше. Килими от златистокафяви листа покриваха пътеките, а прохладният силен вятър оголваше дърветата и запращаше птиците да се реят из небето. Сред широките поля от двете страни на пътя селяните се подготвяха за оран — яки фермери се привеждаха над волските си плугове, а зад тях млади момчета, въоръжени с прашки, разгонваха крадливите гарвани.