Пол Дохърти - Отмъщението на мъртвата

Внезапно му прилоша, затова отиде да си легне. Замисли се за Майския празник и глупавата си хвалба за съкровището. Той трябваше да бъде на крепостната стена, а не Биатрис. Отец Ейлред беше прав. Биатрис бе ударена, преди да падне; убиецът е мислел, че удря Ралф. В тъмнината той е имал само няколко секунди, за да види сянката, която доближава вратата на кулата. Ами тази сутрин? Ако го бяха убили, трупът му щеше да бъде изтеглен от тресавището и смъртта му щеше да бъде сметната за злополука. Хората щяха да решат, че се е напил от мъка, както си и беше, и се е отклонил от пътеката. Ами Фийби? Била ли е убита, защото е подочула нещо? Но как са изнесли тялото й от замъка? Освен ако не е бил Биърдсмор. Ралф си пое дъх и се стресна. Усещаше парфюма на Биатрис, слаб, но все още доловим. Как беше възможно? Чу почукване на вратата, протегна се към бойния си колан и извади камата.

— Влез — извика после.

Беше отец Ейлред. Ралф се успокои и засрамено прибра оръжието.

Свещеникът размаха ръка.

— Не те обвинявам за това, Ралф. — Когато се приближи, писарят видя, че очите му са тъжни. — В нашия замък има убиец. Той или тя е убил Биатрис и Фийби, а тази сутрин се опита да убие и теб. Бях при стария Вавасур. Той потвърди, че Биатрис може да е била ударена, преди да е паднала.

Ралф стана, заведе стария свещеник към леглото и му направи място да седне.

— Ще пийнеш ли малко вино, отче?

— Провери ли го?

Ралф потисна тръпката си. Старият, добродушен свещеник имаше упорито изражение.

— В името на Бога, Ралф, някой се опита да те убие тази сутрин! Не мислиш ли, че може да повтори?

Ралф помириса виното.

— И да е отровно, вече съм изпил половин чаша, но ще запомня предупреждението ти, отче. — Той седна до свещеника. — Наистина ли вярваш, че някой иска да отнеме живота ми?

— Нещо по-лошо, Ралф. Някой иска да отнеме душите ни.

— Стига, отче. Стари истории за духове и призраци. — Той видя как пламъкът на свещта внезапно се разтанцува, сякаш се беше отворила някаква врата, и подуши въздуха. За няколко кратки секунди отново долови аромата на Биатрис, нежен и топъл. „Умът ми е разстроен! Ралф Мортимър, ти си учил в колежите на Кеймбридж! Между живота и смъртта се простира огромна бездна. Не обръщай внимание на стария свещеник с безумните му обвинения. Пълен е със суеверия.“

Отец Ейлред благослови виното си и отпи глътка.

— Аз съм роден и отраснал на село, Ралф. — Той завъртя чашата в ръцете си. — Пръстите ми са къси, дебели и изцапани с кал. Мога да чета достатъчно добре, за да разбирам Евангелието и да се моля. Вярвам в Исус, Божия Син. Опитвам се да проповядвам Божията любов.

— Ти си добър свещеник. — Ралф стисна рамото на събеседника си.

— Ласкателството е половинчата истина — усмихна се Ейлред. — Чета мислите ти, Ралф Мортимър. Мислиш, че съм малко побъркан, нали? А когато привърша с онова, което искам да ти кажа, може би ще си уверен в това. Огледай се из стаята, Ралф.

Писарят го послуша.

— Какво виждаш?

— Светлина и сенки, мебели, нишата, където е прозорецът, капаците.

— Такъв е нашият свят — каза отец Ейлред. — Изпълнен със светлина и сенки. Но откъде знаеш, Ралф, че тук няма и някой друг? Провери ли внимателно?

— Разбира се.

— Ами другият свят? Светът на сенките? Как да разберем, Ралф, когато нещо друго премине границата, за да предизвика разрушения и да причини големи нещастия?

— Това ли мислиш, че става в Рейвънскрофт?

— Да. Чети Библията. Първият истински грях е бил на Каин, убиеца, който погубил брат си. Убийството е ужасен грях, Ралф. То отваря вратите между нашия свят и адските сили. То е отрицание на любовта. Пряка схватка с Бога. В Рейвънскрофт станаха поне две убийства.

— Поне? — прекъсна го Ралф.

— Да. Можеха да бъдат три. Не знам каква е причината, но нападението над Биатрис беше насочено срещу теб. Сигурен съм. Ралф, ти си добър писар. Преди смъртта на Биатрис изучаваше легендите за кръста на Бритнот. Може би е свързано с това. Колко е часът?

Ралф отиде при часовата свещ, която гореше бавно под медния си похлупак и я погледна отблизо.

— Малко преди полунощ. Защо питаш?

— Ела с мен. — Свещеникът се изправи и отиде до вратата. После погледна през рамо. — Моля те, Ралф, ела с мен.

Писарят въздъхна, грабна бойния си колан и наметката, и последва отец Ейлред надолу по спираловидното стълбище. Дворът на замъка беше празен; едно куче се приближи и заръмжа, но ги позна и се отдалечи. На стената Ралф видя отблясъци на мангали и факли, сенките на стражите. Заповедите на сър Джон се изпълняваха.