Йен Пирс - Пръстът, който те сочи

Минута по-късно бях придърпал паянтов стол до леглото и си изливах душата — разправих ѝ за баща си, за безпаричието си, за това как се отнесоха към мен в Лондон, за страховете ми относно бъдещето и за надеждите, които бях възлагал на него. Нещо у нея предразполагаше към подобна изповед — сякаш разговарях с майка си, а не с умираща бедна английска еретичка.

Тя търпеливо кимаше и ми отговаряше с такава мъдрост, че се почувствах утешен. На Бог е угодно да ни праща изпитания, както ги е пращал и на Йова. Дългът ни е да ги понасяме, без да роптаем, да използваме за преодоляването им дадените ни от Него дарби и нито за миг да не се отричаме от вярата си, че Неговият Промисъл е благ и необходим. Получих от нея и по-практичен съвет: непременно да посетя господин Бойл, който се славел като добър християнин и почтен господин.

Вероятно би трябвало да се отнеса с презрение към тази смесица от пуританско благочестие и дръзки съвети. Но аз виждах, че тя се опитва да ми се отплати посвоему. Не можеше да ми предложи нито пари, нито услуги. По силите ѝ беше единствено да ми съчувства и с тази монета тя плати щедро.

— Скоро ще умра, нали? — попита, когато най-сетне изчерпах темата за своите злочестини.

Наставникът ми от Падуа често ме бе предупреждавал за подобни въпроси и не на последно място — защото човек рискуваше да сгреши. Той непоколебимо вярваше, че пациентът няма право да поставя лекаря пред подобна дилема; ако прогнозата се окаже вярна и пациентът действително умре, подобно предупреждение само ще го потопи в отчаяние през последните дни от живота му. Вместо да се готвят да се представят пред Бог (повод за радост, а не за съжаление, ако се замислиш), в голямото си мнозинство хората горчиво се окайват, че им предстои тази Божия милост. Отгоре на всичко те са склонни да вярват на лекаря си. В моменти на откровеност си признавам, че не знам защо е така; но ако все пак лекарят им каже, че ще умрат, мнозина услужливо изпълняват предсказанието му, та дори и страданието им да е безобидно.

— Всички ще умрем в някакъв момент, госпожо — изрекох дълбокомъдрено с напразната надежда отговорът ми да я удовлетвори.

Но тя не бе от хората, които можеш да преметнеш с лекота. Въпроса си зададе спокойно и очевидно умееше да отличава истината от нейната противоположност.

— Ала за някои той идва по-рано, отколкото за други — уточни тя с едва забележима усмивка. — И моят ред наближава, нали?

— Наистина нищо не мога да кажа. В случай че не започне загниване, ще оздравеете. Но ако трябва да съм откровен, опасявам се, че организмът ви е твърде отслабнал.

Не можех да ѝ заявя направо: да, вие ще умрете. Но смисълът и без друго бе ясен. Тя кимна спокойно.

— Така си и мислех — каза тя. — И ще приема Божията воля като щастие. Аз съм бреме за моята Сара.

Come l’oro nel foco, cosi la fede nel dolor s’affina. 4 4 Както е със златото и огъня, така и вярата очиства страданието. (итал.). — Б.пр.

Нямах желание да защитавам дъщерята, но промърморих как съм сигурен, че тя върши каквото трябва с радост.

— Да — потвърди старицата, — тя е твърде посветена на дълга си.

Високият стил на изказа ѝ надхвърляше много нейното съсловие и образование. Знам, че неблагоприятната среда и възпитание не изключват непременно вроденото благородство, но опитът ни учи, че подобно явление е рядкост. Както за изтънчената мисъл са нужни изтънчени обстоятелства, така и бруталността и мизерията в живота оставят също такъв отпечатък в душата. Ала тази стара жена въпреки жалкия си бит говореше със съчувствие и разбиране, каквито не срещах често и у най-високопоставени люде. И това неволно пробуди у мен нежелан интерес към нея като пациентка. Подсъзнателно, без дори да си давам сметка за това, престанах да гледам на нея като на безнадежден случай; можеше и да не успея да надхитря смъртта, но пък щях да я накарам да се поизпоти за наградата си.

После момичето се върна с малко пликче с лекарствата, които ми бяха нужни. Впери поглед в мен, сякаш донякъде ме предизвикваше да ѝ възразя, и ми каза, че не съм ѝ дал достатъчно пари, но господин Крос, аптекарят, ѝ отпуснал два пенса кредит, когато му гарантирала, че аз ще платя. Направо онемях от възмущение; тя сякаш ме упрекваше за недоглеждането ми. Но какво можех да сторя? Парите бяха похарчени, пациентката чакаше и беше под нивото ми да се впускам в пререкания.

Като останах невъзмутим външно, извадих комплекта си с чукче и хаванче и се залових да стривам и смесвам съставките: медицинска дъвка за слепване, гран амонячна сода, два грана тамян, драм бял витриол и по два грана селитра и зелен меден ацетат. След като ги превърнах в гладка паста, добавих масло от ленено семе капка по капка, докато сместа придоби нужната консистенция.