Йен Пирс - Пръстът, който те сочи

Въпросът, обсъждан в неотдавнашната ни кореспонденция, даде резултати и Негово Величество изрази желание да бъде приет възможно най-скоро в лоното на Римокатолическата църква в съответствие с истинската си вяра. Получих разпореждания при най-строга тайна да повикам свещеник, на когото може да се разчита да изпълни тази му воля, и се надявам, че лично ще се заемете с тази задача, тъй като вече се ползвате с доверието ни. Важно е да се помни, че ако нещо от тези планове стане известно, ще последва огромно нещастие. Междувременно ще бъде подхваната последователна политика към по-големи свободи за католиците и стопяване на омразата, неразумно трупана през годините, преди да се пристъпи към публично оповестяване. Засега като жест на добра воля ще бъде направено всичко, което е възможно да се направи. Кралят ще се опита да придума парламента за по-голяма толерантност към католиците и е убеден, че тази първа стъпка ще повлече много други след себе си, като накрая се пристъпи към обединяване на двете църкви. Наш пратеник, господин Болтън, ще пристигне в Рим след осъществяване на обреда по покръстването, за да бъдат обсъдени всички бъдещи планове.

Колкото до вас, скъпи отче, можете без страх да пристигнете в страната ни, и макар че по очевидни причини не мажем да ви предложим официални протекции, ще сторим всичко възможно да осигурим безопасността ви и да запазим тайната на вашата самоличност.

Кралят на Англия, главата на Англиканската църква, е и е бил още от 1663 година скрит католик, приел тайно обредите на Римокатолическата църква. Първият му министър, господин Бенет, също е бил католик, ангажиран с подмолната цел да унищожи същата онази Англиканска църква, която се е клел да пази и поддържа. Кола бе пристигнал в Англия съвсем не за да извърши покушение над титулувани особи, а за да приеме краля в лоното на Римокатолическата църква и както предполагам, направил го е при отиването си онази вечер в Уайтхол със своите светено масло, светена вода и свещена реликва.

През всичкото това време Уолис бе терзан от своята обсебеност, а Бенет го бе слушал и насърчавал, тъй че станалото не само да не излезе на бял свят, а още повече да бъде обгърнато в мрак. Уверен съм (без да разполагам с доказателства), че тъкмо Бенет стои зад гибелта на Матю, младия слуга на Уолис, който е бил умъртвен, за да се запази тайната на придворните интриги. Не мога да повярвам, че Кола е способен на подобна постъпка, защото у него нямаше никаква склонност към насилие. Следите ясно водят към отявлен негодник на име Джон Кут, от услугите на който се е ползвал и самият Уолис.

Ако бях дал гласност на това писмо или дори го бях предоставил тайно на някой като Уолис, монархията в тази страна не би се закрепила и една седмица, погълната от гражданска война, толкова голямо е в наши дни отвращението към Рим. Гневът на Уолис за понесеното унижение щеше да е толкова голям, че би разпалил злостна кампания, с която да увлече всички протестанти в Англия, а те с вой да настояват за смъртта на още един крал. Ако пък бях отишъл при самия крал, щях да получа благородническа титла и богатство и бих изживял дните си в охолство, тъй като ценността на този документ — или постоянното му укриване — е по-голяма от всякакви количества злато.

Няма да направя нищо такова. Материалните блага нямат стойност за човек като мен, видял чудеса и удостоен с благодат. Вярвам и знам, че видях, чух и докоснах самото въплъщение на Бог. Тихо, извън хорския взор, небесната прошка отново ни спохожда, а ние дори не осъзнаваме, че сме дарени с Неговата неизчерпаема търпимост и обич. Случвало се е и ще се случва във всяко поколение: просяк, сакат, дете, безумец, престъпник или жена са нашият Бог, явил се в плът и кръв, роден в неизвестност, отхвърлян, обиждан и убит от нас за изкупление на греховете ни. Наредено ми е да мълча и аз ще се подчиня на тази заповед.

Това е истината, цялата и единствената, проявена, пълна и съвършена. Редом с нея каква значимост могат да имат догмите на свещениците, мощта на кралете, строгостта на схоластите и находчивостта на учените?

Господин Танър е подредил всички книжа, някои от които господин Уд е отделил, за да бъдат изгорени, когато той самият даде знак. Щом вече се усетил готов да напусне този свят, той дал знака и господин Танър изгорил отделените с тази цел документи.