Йен Пирс - Пръстът, който те сочи

Господин Кен, както бе неизбежно, получи поста на енорийски свещеник, който би отишъл при доктор Гроув, ако той не беше умрял тогава, и така стана единственият печеливш от трагичните събития, разказвани от мен. Превърна се в добър човек с умерена религиозност и щедър в своята благотворителност. Всичко това бе донякъде неочаквано, но има случаи хората да израстват духовно, за да съответстват на достойнството на своето звание, вместо да принизяват него до своето ниво. Рядкост е, но все пак са налице достатъчно такива примери, за да служат за опора и утеха. За благото на човечеството изостави свиренето си на виола, тъй като беше твърде ангажиран със задълженията си, и следва да сме силно благодарни, задето получи епископски сан.

Търлоу почина няколко години по-късно и отнесе тайните си в гроба — ако не се броят онези в документите, които бе скрил някъде, предусещащ близкия си край. Беше извънредно странен човек и съжалявам, че нямах възможност да го опозная. Уверен съм, че не само е бил наясно за тайните, които разказвам, а е стоял зад много от мерките на правителството през онези дни. Това може да изглежда необичайно, предвид неговата преданост към Кромуел, но той бе служил на този велик човек, защото бе въвел ред в горката ни страна, а Търлоу хранеше далеч по-дълбока почит към реда и цивилизования мир, отколкото към хората — били те крале или простолюдие.

Доктор Уолис малко се промени, освен че стана още по раздразнителен и избухлив с отслабването на зрението си. Ако не броим мен, той е единственият, който и днес води същия начин на живот като тогава.

Публикации — по английска граматика, обучаване на немите да говорят, възможно най-непонятни и объркани форми на математиката, разбираеми за не повече от още пет-шест души в света — бликат като поток изпод перото му, а от устата му — също тъй неспирен поток от критики и обиди към колеги, смятани от него за недостойни съперници. Има много поклонници, но не и приятели. Не се съмнявам, че продължава работата си за правителството, защото уменията му в шифрирането и дешифрирането са все така запазени. Сега, след като Търлоу е покойник, а Бенет падна от власт, както става с всички политици, само старият крал знае как Уолис бе мамен, заблуждаван и правен на глупак.

И аз, разбира се. Защото сам и без никаква помощ разшифровах онова писмо до Кола в Нидерландия, прихванато от Уолис, и разкрих съдържащата се в него тайна. Никак не беше лесно. Както споменах, дълго време избягвах дори да го поглеждам и се залових за работа едва много по-късно, когато след чумата и пожара в Лондон Оксфорд отново се изпълни с хора, прииждащи наплашени и търсещи убежище. Аз самият бях уплашен и едва след като се уверих след няколко месеца липса на активност, че историята е забравена от всички засегнати страни, извадих книжата от скривалището си под дъските и започнах да ги изучавам.

Това бе само началото, разбира се. Онова, което доктор Уолис би свършил за няколко часа, на мен ми отне много седмици, тъй като издирвах в най-различни книги указания за принципите на шифриране. Простото обяснение с пример, което дава Уолис в своя ръкопис, би ми спестило много усилия, но докторът бе единственият човек, към когото не можех да се обърна за помощ. Тъй или иначе с времето се справих и сам. Началната буква на шифъра през всеки двайсет и пет знака не беше първата подчертана буква и не следващата, нито първата буква от съседната дума, а втората подчертана по ред. Шифърът сам по себе си не е труден, когато веднъж бъде обяснен: толкова прост, че войник по време на поход да може бързо да напише послание, като разполага с нужната книга. Такъв беше смисълът му.

И тъй, след като се натъкнах на тази чудесна догадка, цялата тайна на писмата ми се разкри в течение на една сутрин. Ала минаха още много месеци, преди да мога да повярвам на прочетеното.

Както бях обещал, унищожих всичко. Съществува само едно копие от моя превод, а аз и него ще унищожа заедно с настоящия ръкопис, когато разбера, че вече отпадам безвъзвратно. Помолих господин Танър, млад библиотекар и учен, мой познат, да се погрижи за делата ми след моята смърт и горното ще е част от задълженията му. Танър е добър и честен човек, който ще удържи на думата си. Нека никой не може да каже, че съм излъгал нечие доверие или съм разкрил нещо, което е трябвало да си остане тайна.

В шифрованото писмо, адресирано до Андреа да Кола и написано от Хенри Бенет, държавен секретар и (каква ирония) покровител на доктор Уолис, след обичайните уводни фрази се казва следното: