Борис Акунин - Не се сбогувам

- За каква кафява Русия говорите? - попита генералът. Той още не можеше да се опомни и без да дочака отговор, простена:

- Господи, да организират заговор в такова време! И най-вече заради какво?

Шрьодер се изкашля.

- Антон Иванович, какви ще бъдат нарежданията ви?

Главкомът тежко въздъхна.

- Скукин да бъде арестуван. Гай-Гаевски да бъде отстранен от командването. Да се проведе стриктно разследване. Но, разбира се, не сега, когато ситуацията на фронта е толкова напрегната. Идната седмица всичко ще се разреши и тогава виновните ще носят отговорност. На първо време да не се показва с нищо, че всичко ни е известно. Само това ни остава сега - да парализираме управлението на Доброволческата армия.

Той поклати глава с горчивина.

- Ераст Петрович, та нали аз само за това и мечтая - да изпълня мисията си, да освободя Москва от болшевишката диктатура и да подам оставка. Не ми трябва никаква власт. Пази Боже! Имам млада жена и малка дъщеричка. Искам да си живея с тях в имението и никога повече да не командвам никого, да не воювам с никого, да не решавам чужди съдби...

Когато чу това за младата жена и дъщеричката, Фандорин погледна главнокомандващия с интерес и съчувствие. Спомни си какво разказваха за генерала. Оженил се за първи път много късно, за младата дъщеря на другар по служба и казваха, че се опитвал всяка свободна минута да прекарва в семеен кръг.

- Господ ми е свидетел, не съм се стремил към тази длъжност. Но щом Господ е възложил този тежък кръст на мен, слабия и неспособния, трябва да го нося честно. Всички ние сме кръстоносци. Трябва да спасим измъчената Рус от гибел.

- Защо ми к-казвате това? - попита Ераст Петрович, като се досещаше, че тези душевни излияния не са случайни. - Вие сте извънредно зает човек и не бихте си хабили времето напразно.

Главнокомандващият го погледна изпитателно.

- Съобщените от вас сведения за заговора са безусловно важни и аз съм ви благодарен за проведеното разследване. Но има нещо доста по-значително, с което бихте могли да помогнете на Русия. Знам за какво ви е помолил вчера Владимир Зенонович, той подробно ми разказа по телефона. Именно по тази причина ви приех незабавно, без какъвто и да било ред. Челните отряди на армията на Махно вече са на сто версти от щаба ми. Трябва незабавно да взема решение за прехвърлянето на войски от фронта. По този начин почти сигурно ще изпусна победата над червените. Но ако вие отидете при Махно и го убедите да спре настъплението...

Генералът вдигна ръка, забелязал, че Фандорин иска да го прекъсне.

- Позволете ми да се доизкажа. Сега разбирам защо сте отказали на Гай-Гаевски. Защо да се довеждат на власт мерзавци като Скукин? Вие, разбира се, можете да откажете и на мен. Да избегнете избора. Но когато човек е можел да спаси някого и не го е сторил - това също е избор. Избор, с който след това ще живееш до края на дните си. А ние тук говорим за спасението на цяла страна, за много десетки милиони. Ние, белите, изобщо не сме ангели, но сме плът от плътта на старата Русия с всичките й несъвършенства и пороци, а също така и с природната й сила, красота и история. Докато болшевишката власт - тя е от Сатаната. Тя ще превърне Русия в преизподня, в един голям концентрационен лагер.

- Същото възнамерява да направи п-полковник Скукин.

- Сега няма да го направи, благодарение на вас. Преди малко казах, че мечтая за оставка. Но ще си позволя да се оттегля само когато изпълня святата си мисия. Нямам илюзии относно собствените си дарби. Не притежавам желязната воля на адмирал Колчак, неукротимата енергия на барон Врангел и военния гений на Гай-Гаевски, но в онзи тежък избор, пред който днес е изправена Русия, аз съм най-малкото зло. Дори само заради това, че твърдо съм решен да не бъда зло. И когато превзема Москва - ако я превзема - няма да има нито разстрели, нито бесилки. Ще обявя общоруска амнистия, ще водя политика на национално примирение. Защото работата съвсем не е в Ленин и Троцки. Революцията бе породена от обществената несправедливост. И аз ще я поправя. Във всеки случай честно ще се постарая да го сторя. Бялата Русия - това не е безгрешната Русия, но това е Русия, в която бялото е бяло, а черното е черно и в борбата между първото и второто властта ще бъде на страната на бялото. Ето в какво се заключава бялата правда.

Фандорин мълчеше. Доводите на Антон Иванович му подействаха. Особено за това, че отказът от действие също е избор. Главнокомандващият едва ли се досещаше, че почти точно бе повторил древният парадокс на дзен: „Отсъствието на действие е равнозначно на действие, но действието не е равнозначно на отсъствието на действие".