Борис Акунин - Не се сбогувам

Фандорин се намръщи и се изправи.

- Не си хабете б-барута напразно. Моето участие в тази война приключи.

„Почти приключи", мислено допълни той и излезе. Беше му неспокойно на душата. Отново предстоеше тежък разговор с жена му.

Във вестибюла на „Метропол" го очакваше японецът. По физиономията му със застинала на нея бодра усмивка веднага стана ясно: нещо не е наред. А и Маса започна с думите:

- Само не се притеснявайте, господарю...

И Ераст Петрович веднага се развълнува така, че ръцете му се разтрепериха, а те обикновено не трепереха, дори когато вдигаха шестпудови гири.

- Какво й е?! - извика той.

- Госпожата я заболя. Ето тук - посочи Маса. - Обадих се на Либкинд-сенсей. Той каза, че сега не може да дойде. Казах му, че ако след четвърт час не е тук, аз ще ида при него. И му обясних какво ще направя с него. Сенсеят се яви. Сега спасява госпожата и детето. Излязох, за да не се страхува сенсеят. Когато лекарят се страхува, може да направи грешка.

- Постъпил си п-правилно. Да вървим, ще чакаме в гостната.

Те се качиха тичешком по стълбището, влязоха тихо и известно време се лутаха из стаята: Ераст Петрович сновеше покрай едната стена, а японеца край другата. Иззад открехнатата врата от време на време се чуваха леки стонове. Всеки път, когато това се случваше, двамата замръзваха на място и се споглеждаха в паника.

Най-накрая професорът излезе от спалнята.

- Добре, че ме повикахте веднага, иначе щеше да пометне - каза той на Фандорин, без да поглежда Маса. -Истмикоцервикалната недостатъчност е опасно нещо.

- Какво е това? - смрази се Ераст Петрович. Диагнозата звучеше застрашително.

- Постоянна готовност на шийката на матката за спонтанно разкритие - обясни акушерът не особено разбираемо. - Не се притеснявайте, поставих песар. Но в течение на две седмици трябва да се спазва строг режим на легло, така че никакви пътувания и премествания. И никакви притеснения, разбира се. Дори за дреболии.

Едва сега той погледна японеца, който се стараеше да стои зад гърба на Фандорин.

- Почтени господине, нима наистина... ммм... щяхте да сторите онова, с което ме заплашихте?

- Няма прошка за мен - поклони се ниско Маса.

- Феноменално - промърмори Либкинд. - Знаете ли, господин Фандорин, от този момент нататък хонорарът ми се покачва двойно.

- Да, да - побърза да се съгласи Ераст Петрович. Искаше му се час по-скоро да отиде при жена си.

Мона лежеше на леглото, беше бледа, но напълно спокойна, дори весела.

- Детето на родители, които не ги свърта на едно място, също не може да седи спокойно - каза тя, - но сега няма къде да се дене. Щом са нужни две седмици, значи две седмици. Ще ви науча да играете канаста. Вярно, че не ви останаха пари, но ще вземате назаем. Освен това искам да си поупражня английския. А сега съм гладна. Маса, поръчайте обяд от ресторанта. Знаете какво обичам.

Тя се хранеше с апетит, като през цялото време оживено приказваше, но преди десерта въздъхна и попита обречено:

- Ераст, какво има? Познавам този поглед. Какво те мъчи?

- Нищо - излъга Фандорин. - Просто малко се попритесних.

След това тя лежеше във фотьойла, а той й четеше на глас последния сборник на Конан Дойл „His Last Bow. The War Service of Sherlock Holmes" [98] „Преди да падне завесата. Военновременната служба на Шерлок Холмс". - Б. пр. . Мона шепнешком повтаряше непознатите думи. Изведнъж се пресегна и захлопна книгата.

- От теб просто струят вибрации. Казвай истината, защото иначе ще започна да се притеснявам, а не бива.

Наложи се да си признае.

- Остана ми да свърша две работи. Едната малка, а втората съвсем малка.

Веждите на бъдещата майка заплашително се сбръчкаха.

- Пак ли?

- Не, не, нищо рисковано. Просто две б-беседи, които са необходими за душевното ми спокойствие. Само че заради едната ще се наложи да напусна за един ден Харков.

- Къде отиваш?

Веждите се събраха още повече.

- В Таганрог.

- В щаба на главнокомандващия? - попита Мона, вече по-спокойно. Пътуването до дълбокия тил не я безпокоеше. - Добре. Иди. И престани да вибрираш.

- Ще сваля тежестта от душата си и ще се върна в пълна безметежност, като Буда -обеща Ераст Петрович.

Вече изпитваше огромно облекчение. Древната максима гласи: „Онзи, който не е наказал злото, не е по-добър от сътворилия го". А в будисткия ад за неизпълнен дълг на врата на грешника се окачва камък, тежащ сто каме . Приятно беше да усеща как тази грамада се търкулва надалеч от душата му.

На следващия ден Ераст Петрович отново седеше пред генерал и полковник, но първият бе много по-солиден от вечно подпийналия Гай-Гаевски, а вторият несравнимо по представителен от слабоватия Скукин. Разговорът се провеждаше в щабния вагон на главнокомандващия на Въоръжените сили на Южна Русия.