Борис Акунин - Не се сбогувам

- Заговор ли? - попита генералът, попипвайки побелялата си професорска брадичка, и със съмнение погледна адютанта си. - Това е трудно за вярване. Честно казано, предполагах, че срещата ни ще е по съвсем друг повод...

- Антон Иванович, изслушайте господин Фандорин -каза полковникът. - Повярвайте, това е не по-малко важно.

По размяната на тези не съвсем понятни реплики Ераст Петрович се досети, че мълниеносната бързина, с която адютантът го отведе при началника, се обясняваше не само с донесеното известие, но се дължеше и на някаква друга причина. Афанасий Иванович Шрьодер (същият онзи офицер, при когото Фандорин бе идвал едно време покрай делото за взрива) се зарадва на харковския гост като на скъп роднина - а Фандорин дори още не бе успял да изложи същността на въпроса.

Загадката без съмнение рано или късно ще се изясни, каза си Ераст Петрович и продължи за най-важното:

- Тъй вярно, ваше високопревъзходителство, заговор. Оглавяван е от офицера за специални поръчения при командващия Доброволческата армия полковник Скукин. Идеята му е да направи Гай-Гаевски военен диктатор. За тази цел е трябвало той да стане г-главнокомандващ още преди превземането на Москва. Вие сте единственото препятствие. Затова полковник Скукин и съучастникът му, войсковият старшина Черепов, са организирали покушението срещу вас по време на посещението в Калединския приют. Оцеляхте по чудо, но загинаха жени и деца.

- Владимир Зенонович се цели в мястото ми? Опитал се е да ме убие? Не вярвам -отсече главкомът. - Познавам този човек още от японската война. Той не е такъв.

- Че не е такъв, не е, той изобщо не п-подозира за заговора. Цялата комбинация е дело на племенника му, полковник Скукин. Какво се е случило в сиропиталището? Непосредствено преди вашето пристигане, Черепов, уж оглеждайки залата, е заложил под масата бомба с часовников механизъм. Двамата души, оставени за охрана пред вратата, са били гаранция, че никой няма да влезе и да попречи. Впоследствие Черепов е премахнал тези двама свидетели, за да прехвърли върху тях п-подозрението... Когато покушението се е провалило, заговорниците явно са решили да чакат следващия удобен случай. За тази цел на Скукин му е било необходимо да сложи свой човек начело на Специалния отдел, който освен всичко друго се занимава и с охраната на важни персони. Черепов собственоръчно е застрелял предишния началник княз Козловски, след което Скукин е уредил п-протежето си на освободеното място...

- Откъде знаете това? - ядоса се генералът. - Да не би да сте видял как войсковият старшина извършва убийството?

- Не. Но след като Гай-Гаевски в мое присъствие каза, че племенникът му го е убедил да назначи Черепов на мястото на Козловски, съпоставих фактите. И веднага след това поговорих със съседите на убития. Войсковият старшина настоятелно е разпитвал всеки от тях - дали някой не е видял през прозореца си нещо подозрително. Един от тях, някой си Салников, по време на разпита уж се нахвърлил с юмруци върху Черепов и бил убит. По време на вчерашните разговори с живущите там установих следното: покойният Салников е разказал поне на двама от съседите си, че наистина през онази нощ пушел на прозореца и видял под арката на входа двама офицери. Не видял лицата им, но двамата са били високи и слаби. Единият бил с кубански калпак и вървял малко след другия. И го застрелял в т-тила.

- Черепов е кубански казак, слаб и висок на ръст - обади се Шрьодер.

- Предполагам, че от следващото си посещение в Доброволческата армия при новия н-началник на Специалния отдел ваше високопревъзходителство нямаше да се върне жив.

Главкомът възмутено мигаше със зачервените си от умора очи.

- И това са бели офицери! Чудовищно...

Якичката на омачканата му курта не блестеше от чистота, по бузите сивееше набола брада. Отстрани направо върху разтворената карта имаше чиния с недоядено кюфте. Иззад паравана надничаше единият край на походно легло. Явно генералът и ядеше, и спеше, без да излиза от помещението, където се събираха нишките на управлението на белите армии.

- Смятах за свой дълг да ви разкажа за з-заговора на полковник Скукин, защото, макар да не съм привърженик на бялата армия, със сигурност нямам желание Русия да стане кафява - каза Фандорин, като мислено допълни: „А освен това го има и онзи камък, тежащ сто каме".

Ераст Петрович би се разправил с удоволствие собственоръчно с хладнокръвния убиец на децата, но го спираше обещанието, дадено на Мона.