Борис Акунин - Не се сбогувам

А какъв грохот беше! Сякаш богът на гръмотевиците Райдзин удари едновременно всичките си десет хиляди небесни барабана!

- Танкова атака няма да има - каза господарят, като седна отново на седалката. -Шансовете на Алената и Бялата роза се изравняват. Качвай се в коша, да тръгваме.

- Къде? - попита Маса. - Капитанът сам се наказа. А аз май ще произнеса погребална молитва в негова чест. Той умря като воин.

- Когато гледаш с бинокъл, изпускаш общата к-картина. Десет секунди преди аварията Маколцев скочи от локомотива. Така че хайде първо да го убием, пък после ще кажеш молитвата.

Мотоциклетът отново пое по склона, този път надолу. Минута по-късно те вече бяха до разгромения „литерен" влак и Маса видя отблизо разнебитените танкове, прекършените платформи, изтръгнатите траверси.

- Ето го! - извика господарят, сочейки с брадичка напред и надясно.

Там, на няколко десетки крачки от последния безнадеждно смазан танк, лежеше човек с офицерска куртка.

Маса изтича до него и видя, че той е в несвяст, но жив. На бузата на капитана се аленееше драскотина, очите му бяха затворени, устните - плътно стиснати.

- Върни го в съзнание - нареди господарят. - След няколко минути тук ще дотичат войниците, а трябва да п-поговорим с него. Тук нещо не съвпада...

- Съгласен съм - кимна Маса. - Негодяй, който спокойно убива деца, не би рискувал живота си така.

Той натисна енергийната точка под ключицата на акунина . Ако човекът е жив, ще дойде на себе си.

Адютантът веднага отвори очи. Примигна два пъти, раздвижи глава. Усмихна се.

- А, пинкертоните... Все ми е тая. Работата е свършена. Няма да отговарям на никакви въпроси.

Той опита да се надигне и застена - май му бяха счупени ребрата и може би не само те.

- Въпросът ми е само един - каза Фандорин. - Няма да ви се наложи да предавате никого. Наградата за честен отговор ще бъде револвер с един п-патрон.

Маколцев отново се усмихна.

- Болшевиките не се самоубиват. Но ми е много любопитно що за въпрос имате.

- Никак ли не ви беше жал за тях?

Червеният шпионин се учуди:

- За кого?

- За Иля Сапожников, на осем години, Боря Миних, на девет, Коля Белецки, на девет, Костя Лешченко, на осем, Петя Милованов, на единадесет, Саша Щейн, на десет, Сеня Колцов, на девет и Корней Ранц-Зас, на шест годинки?

- Господи, това пък сега кои са?

- Момчетата, загинали в сиропиталището. Когато вашата организация се опита да взриви г-главнокомандващия.

- Нямаме нищо общо с това. Защо ни е да убиваме Тюфлека? За да стане така, че на мястото на дъртия мухльо да дойде зъбатият вълк Гай-Гаевски ли? Да не сме идиоти?

- Кой тогава го е направил? Втората н-нелегална организация ли? Тази, която предадохте на Черепов?

Капитанът се намръщи.

- Не си пъхайте носа в неща, които не ви засягат. Съгласих се да отговоря на един въпрос.

- Аз, с ваше позволение, също имам един въпрос - поклони се Маса на акунина . - Ако генерал Гай-Гаевски е опасен враг, защо не го убихте? Много е лесно да се направи.

- Същото нещо ме питаха... няма значение кой - с въздишка отвърна Маколцев. - Не можах да се принудя. Дъртият пияница ми харесва.

Маса се обърна към господаря на японски:

- Този човек е искрен. Всичко, което казва, е истина.

- Това и аз го виждам. Да се махаме. Да му оставим последната минута, нека си пълзи. Ако успее да се измъкне - значи е късметлия.

- Този ще успее - каза уверено Маса и още веднъж се поклони на червения самурай за сбогом.

Те си тръгнаха.

Адютантът се провикна след тях:

- Ей, пинкертони, къде тръгнахте?

Но не получи отговор, защото Маса и Фандорин си говореха.

- Червените и белите са като клана Тайра и клана Минамото. Непримирими врагове са, но и от двете страни има черни негодяи и рицари - обясняваше Маса.

- На война винаги е така. Избираш не между Доброто и Злото, а само за коя роза воюваш. А ако ти се повдига от м-миризмата на рози, просто се оттегляш.

- Това е най-трудното - да отстъпиш настрана – отбе-ляза тъжно Маса.

И мислено довърши фразата: „Благородният мъж, роден за действие, не владее това умение. И вие, господарю, няма да можете".

- Павлик... Искам да кажа, Маколцев, се е побъркал. Няма друго обяснение - рече съкрушено Гай-Гаевски, щом чу разказа до края. - Жалко, че сте го изпуснали, господин Фандорин. Много би ми се искало да го погледна в очите... Не, това е напълно невероятно! Отнасях се към него като... като към син. Толкова сме си говорили с него, били сме заедно под обстрел... - той разпери объркано ръце. - Вече гоня шестдесетака, а излиза, че изобщо не познавам хората.