Борис Акунин - Не се сбогувам

- Ето пълния списък на сътрудниците, които в посоченото от вас време са били на работа - каза Скукин, щом се върна в кабинета. - Аз проверих. Осемнадесет души (имената са подчертани) имат достъп до телефон. Петима, чиито имена са освен това отметнати, са имали възможност да разговарят безпрепятствено, без да рискуват. Е, чичо ми не се брои, надявам се. В три през нощта ме пусна да спя, а той самият остана в кабинета. Останалите четирима са адютантът Маколцев - в приемното, началникът на егерската служба капитан Ржешевски, дежурният офицер в гаража поручик Щубе и началникът на личния конвой на командващия подесаул Попенко. Нима някой от тях работи за червените нелегални? Трудно ми е да повярвам.

- Няма да правим предварителни изводи - отвърна уклончиво господарят. - П-първо ще поговоря с всеки от тях. Но преди това, с ваше позволение, просто ще се разходя из щаба. Да се огледам.

Красивата, голяма къща, в която някога по тържествени поводи се е събирал каймакът на харковското самурайско общество, сега, през деня, беше пълна с военни, които усърдно се занимаваха с военната си работа, та чак беше приятно човек да ги гледа. Маса обичаше хората да се стараят. Едни седяха и пишеха или печатаха нещо, други чертаеха красиви схеми с цветни моливи, трети бързаха нанякъде и приятно дрънкаха с шпорите си, четвърти крещяха прегракнало в телефона. И всички пушеха, от което под таваните се поклащаше сивкав дим - като мъглата от „танката" за долината на Мусаши:

Сивкава мъгла

над долината на Мусаши.

Вторачени в земята,

усърдните селяци

не виждат красотата.

Двамата цивилни, бродещи из щаба, предизвикваха леко учудени погледи, в които обаче нямаше подозрение. Щом се намират там, значи имат право.

След като се вслуша в телефонните обаждания и откъслеците от разговори, Маса скоро разбра, че всичко се върти около три основни теми: положението на северния фронт (там нещата вървяха добре), движението на „литерния" ешелон (този с английските танкове) и внезапното настъпление на партизанската армия на Махно (мислили, че атаманът е разгромен, а той внезапно ударил в тила на Бялата армия).

Господарят, разбира се, се заинтересува от ешелона. Поприказва с началника на железопътното движение, след като показа вълшебния документ. Това се оказа недостатъчно, началникът допълнително се обади по телефона на полковник Скукин, за да провери и едва тогава започна да отговаря на въпросите.

На всяка гара има засилена охрана, каза той. Край цялото трасе на придвижване обикалят конни патрули. В Чугуев е последното зареждане, но дори службата за движението не знае точния час. За да се избегнат диверсии, графикът на движение е спо-ра-дичен : влакът ту лети с пълна пара, ту прави неочаквани почивки. Тази периодичност се контролира със специални шифровани телеграми от командващия.

Фандорин вежливо благодари, а на излизане от кабинета каза на Маса:

- Скукин е прав. В големите помещения няма нито един апарат, от който човек би могъл да се обади в контраразузнаването, без да привлече внимание. Значи кръгът от заподозрени остава същият.

- С кого ще започнем?

Господарят се учуди:

- И още питаш? С капитан Маколцев, разбира се. Той знае всичко, което знае командващият, и може би дори повече. Това - първо. Адютантът е влизал при генерала, докато са се обсъждали детайлите на визитата на главнокомандващия в сиропиталището. Т-това - второ. Бил е в контраразузнаването малко преди бягството на Заенко. Това - трето. И, разбира се, е осведомен за графика на движението на засекретените влакове. Най-вероятно той носи разпорежданията за шифриране. Това - четвърто.

Оказа се, че капитанът не е в приемното. Дежурният каза, че Павел Андреевич преди час е тръгнал на някъде с колата, като при това лично е бил зад волана. Казал, че не му е добре.

- Далече ли живее? - попита Фандорин.

- Не, в хотел „Париж".

- Защо му е кола тогава? Та това е на пет минути оттук.

- Не мога да знам. Явно никак не беше добре. Изглеждаше някак... необичайно -спомни си офицерът, като помисли. - Нали Павел Андреевич винаги е весел, усмихва се, а сега беше намръщен и блед. Не дай си Боже да е тиф.

- Към хотела ! - извика господарят. - Б-бързо!

Но Маколцев не беше там. Нещо повече - портиерът съобщи, че капитанът не се е появявал от сутринта. Качиха се, отвориха вратата с шперц.

- Ще правим обиск, така ли? - попита Маса. - Ако той е шпионинът, със сигурност има скривалище. Аз от лявата страна, вие от дясната, нали?