Ричард Кондън: За честта на Прици

Когато всички си отидоха, Чарли даде на жената пред тоалетната пет долара, за да влезе. След като се увери, че на Айрин не й е прилошало вътре и не й се е случило нещо друго, тръгна да търси главния оператор.

— Хвана ли я?

— Да хвана какво?

Чарли сграбчи мъжа за ризата и го повдигна на пръсти.

— Искаш ли да те изпратя в гробищата? — попита мрачно.

— Слушай, сега си спомних. Имам записа. Много е добър. Ще ти хареса.

Чарли го пусна.

— Кога ще го видя?

— Ние само снимаме, мистър. Искам да кажа, превъртам го и отново отива в лабораторията. Трябва да го получите от фирмата.

— Добре — съгласи се Чарли — Ще го взема.

Той се качи в разнебитения шевролет и тръгна към къщи, като мислеше, че може би бе по-добре, че Айрин изчезна. Иначе трябваше да я вози в трътлестата таратайка. Но, по дяволите, помисли той, можеше да отиде при пиколото и да наеме лимузина, а да остави шевролета и да изпрати утре някой да го прибере. Когато се върна в четиристайния апартамент, обзаведен от Мейроуз, в който живееше вече девет години, свали папийонката си и седна на малката тераса, обърната към залива. През съзнанието му отново изплува лицето й. Необходимо е да я намери. Твърдо реши, че няма да прекара остатъка от дните си като някое дете, гледайки какъв би бил животът му, ако тя не беше изчезнала. Трябваше да я намери. Въпреки че не беше редно, налагаше се да се обади на Мейроуз и да я попита. Струваше му доста усилия, но тя беше единствената му връзка с Айрин. Взе телефона в скута си и набра номера.

— Мей?

— Няма я. Искате ли да оставите съобщение?

— Кой е?

— Прислужницата.

— Имаш ли молив?

— Чакайте. Ще взема… Готова съм.

— Аз съм Чарли Партана. Искаш ли да го кажа по букви?

— Не, разбрах.

— И така, искам да чуя по букви.

Тя повтори по букви.

— Добре — рече той. — Кажи си името и ще ти изпратя десет долара на адреса ти.

— Десет долара?

— Да. Как се казваш?

— Мис Пийчиз Елтъмънт.

— Добре, Пийчиз. Кажи на мис Прици, че трябва да ми се обади независимо колко е часът. Знае номера.

— Да, сър.

Затвори и се обади на Паули в хотела му. Никой не отговори. Отиде до масата и отвори едно чекмедже. Извади плик, постави вътре десетдоларова банкнота, запечата го и го адресира. Излезе от апартамента и тръгна към пощенската кутия срещу асансьора. Извади марка от портфейла си, залепи я върху плика и го пусна.

Вратата на асансьора се отвори и от там излязоха двама души.

— Хей, Партана — извика по-едрият.

Чарли почувства, че го обхваща паника, стоейки без пистолет в открития коридор. Мъжът показа значката си.

Гелъгър, от отдела за самоубийства — представи се той.

Чарли си отдъхна.

— Какво има?

— Сигурно не искаш да говорим за това тук.

— Разбира се, заповядайте.

Те влязоха в апартамента.

— И така? — запита Чарли.

— Някой е претрепал Сал Нетурбино днес следобед.

— А, а?

— В хотела му.

— Кой го е направил?

— Къде беше между два и пет днес?

— На сватба. На сватбата на внучката на Корадо Прици.

— Какво ти казах? — обърна се Гелъгър към другото ченге — ще се окаже, че всички са били на сватбата.

В десет часа същата нощ един от адвокатите на Ед Прици измъкна Чарли от ченгетата. Бяха го разпитвали повече от три часа, но той нямаше какво да им каже, а и мислите му бяха насочени как да открие Айрин. По начина, по който постъпи, Мейроуз му беше подсказала, че познава добре Айрин, но ако все пак се лъжеше, в такъв случай ще се наложи да си припомни кой я бе представил на Айрин. Независимо колко трябваше да търси, той щеше да намери начин, за да я открие отново. Когато излезе от полицейския участък, отиде до телефонната кабина в една дрогерия и се обади на Паули в хотела.

— Току-що тръгвах за летището — учуди се Паули — Странно. Минавам покрай телефона, преди да изляза, а той звъни.

Паули беше истерик. Работеше в кинобизнеса и винаги във всичко съзираше намесата на Бога, предначертал нещо да се случи единствено на него.

— Слушай. Паули — каза Чарли, — спомняш ли си филма, който поисках за онова момиче и ти ми даде картичката си, за да я покажа на онзи приятел?

Чарли стоеше до телефона като кон на празни ясли.

— Да.

— Въпросът е как мога да го получа и презапиша на касета?

— Щом искаш, ще го направим.

— Чудесно. Благодаря, Паули.

— Момичето актриса ли е? Мислиш ли, че ще ни бъде интересно да я видим?

— Ти вече я видя. Момичето в църквата в жълтозелената рокля.