Ричард Кондън - За честта на Прици

— Мога ли да те заведа у дома? Искам да кажа, когато си готова.

Тя спря един сервитьор с поднос, пълен с чаши шампанско и Чарли взе две.

— Аз живея в Лос Анджелийс — каза тя.

— Имам предвид моя дом — поясни Чарли.

Точно в този миг Винсънт Прици започна да говори по микрофона на сцената. Лицето му беше оловносиво. Имаше чуплива сива коса и все още акцента на старата си родина. Не му пукаше от нищо. Приличаше на морганатичния съпруг на Майката Земя, на покровителя на парите, телевизията и веселия живот. Той представи дон Корадо на гостите. Чарли беше целият в слух. За две години не бе имал възможност често да вижда дон Корадо. В зашеметената от страхопочитание зала настана мъртва тишина. Дори келнерите-евреи спряха като заковани, докато дребното, омаломощено тяло, въплътило насилствената смърт и корупция, трябваше да стигне до микрофона на сцената, влачейки краката си. Присъстващите сякаш въздъхнаха с благодарност, че този sine qua non бе пленник на толкова изхабена плът.

От всички водачи на fratellanza-та единствен Корадо Прици се бе издигнал стабилно, със сила и престиж, защото никога не се бе отклонявал от omerta-та 15 15 Колективна отговорност, т.е. заложник и гарант за предаността на всеки мафиоз е семейството му. Ако той извърши предателство, цялото му семейство или негов член бива ликвидиран (ит.) — Бел.ред. . И за отплата тя го беше запазила и защитила. Беше единственият присъствал както на срещата в Кливлънд през 1928 година, така и на срещата в Апелъчин, близо четвърт век по-късно, през 1957 година. От всичките арестувани на срещата в Кливлънд през 1928 г. единствен той нямаше снимка в полицейските папки. За повече от шестдесет години неговата слава и мощ във fratellanza-та здраво беше нараснала, а властта му в правителството на Съединените щати се бе удвоила геометрично. Беше единственият „приятел“ от Съединените щати, радващ се на лични връзки с покойния дон Кало Вицини, който беше като член на семейството на сегашния Capo di tutti Capi 16 16 Шеф на всички шефове (ит.) — Бел.ред. на Сицилия — дон Пиетро Спина, чийто син днес присъстваше на сватбата.

Дон Корадо потупа ръката на сина си и му даде знак да наклони глава. Винсънт се наведе, като кимаше докато слушаше. След това се обърна към микрофона.

— Баща ми ви приветства с добре дошли на големия семеен празник — предаде той думите му. — Пожелава на всички да прекарате весело. Вдига тост за обич и щастие на булката и младоженеца и им желае много деца.

Винсънт вдигна чаша. Жеста му последваха осемстотинте гости. Всички пиха. Старият човек бавно се затътри по сцената и изчезна зад пианото между завесите, съпровождан от двама от хората си, като единият му разчистваше пътя, а другият вървеше след него.

Музиката засвири отново. Свиреха „Ти, ти ме побъркваш“, един истински Пийбоди, танцът, който се играеше, когато Чарли за последен път се беше престрашил да излезе на дансинг с жена.

— Хей, какво ще кажеш, да потанцуваме — предложи Чарли.

Мейроуз Прици дръпна Айрин точно когато той щеше да я отведе към дансинга.

— Търсят те на телефона, Айрин — каза тя.

— На телефона ли? — промърмори тъпо Чарли, но Айрин вече се бе отдалечила с Мейроуз и те се загубиха в тълпата.

Остана на мястото си, като се чудеше дали тя ще се върне и мислеше, че няма да го понесе, ако не дойде. Безразличен към всичко наоколо, започна да крои планове. Щом булката и младоженецът си тръгнеха, той щеше да заведе Айрин в парка отсреща. Ще седнат на една пейка и когато се уморят да седят, ще се разходят около блока. Отново ще седнат на пейката и ще решат къде да отидат да вечерят.

След като почака двадесет минути, тръгна да я търси, но не я намери. Видя Мейроуз да танцува с Ал Мелвин и се приближи до дансинга, наблюдавайки ги. Не искаше да ги прекъсва, защото Айрин можеше да се върне, а той не желаеше тя да си помисли, че се интересува от друга жена. Когато Мейроуз слезе от дансинга, Чарли я спря и попита:

— Къде е Айрин?

— Айрин?

— Ти я замъкна на телефона.

— Скъпи, как бих могла да знам.

Чарли беше последният гост на сватбата, който си тръгна. Стоеше до вратата, като се взираше в лицата на хората, без да има представа какво би могъл да й каже, ако минеше с друг мъж. Имаше право да говори с нея и ако мъжът възрази, щеше да му счупи пръстите. Но какво ще стане, ако тя не иска да говори с него? Какво ще стане, ако само му махне и продължи, или ако той се опита да я спре, а тя просто го смрази с поглед?