Ричард Кондън - За честта на Прици

За случая ченгетата дадоха друго име на Чарли, който още на следващия ден се появи във вестниците, без снимка, като Джордж Фиърънз, детектив първа степен, снабден с полицейска карабина. Той се качи със служебния асансьор до задната врата на апартамента, където Танкреди беше сгащен в клопката. Накара го да се приближи, за да чуе предложенията за споразумението, което Прици искаха да сключат за него. Вратата не се отвори, но Танкреди бе достатъчно близко и Чарли му свети маслото. След това слезе със служебния асансьор, върна пушката и каза на ченгетата какво е положението горе. Четирима от тях се качиха до апартамента, разбиха предната и задната врата пред приятелските телевизионни екипи и простреляха единадесет пъти умиращия Танкреди.

— Тук има даже хора от Агридженто, Чарли — учуди се Паули, който изглеждаше нисък, когато стоеше прав, но седнал, той създаваше впечатление на огромен човек.

— Виждаш ли, хей там, онзи приятел с лице на костенурка? Това е Пиетро Спина — член на fratellanza 9 9 Братството (ит.) — Бел.ред. от старата родина.

— Остави това — каза Чарли. — Чия е тази страхотна глава два реда напред, през пътеката?

Те загледаха с любопитство жената пред тях.

— Страхотна ли? — попита Паули.

Тя беше очарователна и те веднага го забелязаха.

— Господи, Паули, тя е великолепна! — възкликна Чарли, като наблюдаваше втренчено дамата. Красива по своему, за него тя притежаваше класическа хубост. Беше мургава и седеше величествено като богиня.

— Не я познавам — каза Паули, — но трябва да е много близка приятелка на семейството или е от големите вестници.

— Ако беше приятелка на семейството, сбъркала е мястото си в църквата.

Хорът затихна и Чарли чу шума на записващите камери. „Четири комплекта камери“, чудеше се той. Паули му беше казал, че сватбата ще бъде заснета от Скот Милър на едночасов филм с музика, заглавия и специални ефекти; с Тони Муто, която имаше три плочи между петдесетте най-добри песни и пееше на сицилиански диалект по неин избор „Трябваше да си ти“. Филмът щеше да бъде записан на видеокасети и всеки участник в сватбата щеше да получи по една, за да се наслаждава на церемонията през следващите няколко години.

— Слушай, Паули, искам нещо от теб.

— Какво е то, Чарли?

— Щом свърши литургията, предай на шефа на екипа да ми снима онова момиче.

— Щом искаш — ще го имаш. Ето! — Извади картичка от задния си джоб и драсна нещо — Дай му това и той ще направи каквото му кажеш.

От предния ред Амалия Сестеро се обърна и се усмихна.

— Хей, Паули — извика тя.

— Да?

— Млъкни и гледай сватбата.

Докато тълпата излизаше от църквата, Чарли избърза и хвана шефа на снимачния екип. Пъхна стодоларова банкнота в ръката му, като смяташе, че тя ще свърши по-добра работа отколкото картичката на Паули.

— Опитвам се само да подпомогна киното — каза той. — Виждаш ли онова момиче, хей там? Красавицата с роклята в жълто-зелено.

Човекът погледна.

— Красавицата ли?

— С късите бели ръкавици! Която излиза по пътеката.

— О, тази ли? Да.

— Снимай я колкото можеш, когато стигнем в хотела. Ясно ли е? Запази всичко, което направиш за мен, разбра ли?

Чарли имаше груб, остър глас, като поскръцването на пясък, попаднал в скоростите на тежкотоварен камион. Той звучеше сърдито дори когато пееше коледни песни. Гласът, ръстът и кръглите му изпъкнали очи накараха оператора почти да приеме, но той се смути и се разколеба.

— Виж какво, приятелю, бих искал да го направя, но…

— Искаш ли да изядеш тази картичка?

Чарли пъхна картичката на Паули в ръката му и човекът енергично кимна с глава.

— Разбира се, — каза той — удоволствието е мое. Ще я има навсякъде, в целия филм.

— Не се будалкаш, нали? — предупреди го Чарли.

Декораторите бяха превърнали балната зала на хотела в точно копие на старите градини в Палермо. Всички от квартала, които влизаха в залата, оставаха изненадани от гледката, защото я свързваха с младостта си. Ефектът беше толкова поразителен, че три възрастни дами плачеха и се смееха от умиление.

— О, за бога, виж! — извика главата на семейство Бока — Какво ще кажеш за всичко това?

Целият таван бе украсен с гирлянди от крепирани хартиени ленти: червени, бели и сини от едната страна към централния полилей и червени, бели и зелени от полилея до другия край. Балоните се удряха един о друг в тавана, полюлявани от топлия въздух. Тържествената сватба се превръщаше в прием. Присъстващите се почувстваха изведнъж близки и някои започнаха да се прегръщат. Тук имаше толкова любов, че сърцето на Чарли се преизпълни с нея, като халба с бързо налята бира.