Ричард Кондън - Фамилията Прици

Дженаро Фустино бе изградил цяла промишлена верига за фалшификатите. Часовниковите механизми идваха от Хонконг, а кутийките и циферблатите бяха от Италия, където ги и сглобяваха. Всички известни марки швейцарски часовници имаха „двойници“, които Дженаро продаваше от 10 до 30 процента по-евтино от цената на истинските и пак завърташе седемнадесет милиона долара годишно от този бизнес. „Това доказва, че хората са крадливо племе“ — бе казал на Анджело Партана, след като мина първата година от аферата с часовниците.

— Защо толкова се чудиш? — отговори Анджело.

Натал Фартс Еспозито (Пръдлъото) беше caporegime на Дженаро. Натал имаше дарбата да пърди, когато си поиска — силно, средно, дори нежно. Така си беше спечелил име на веселяк, желан гост на забавите у Фустино. Двамата имаха толкова здрава връзка, че Анджело Партана казваше: „Когато Дженаро преяжда (а това му се случваше винаги, дори когато беше на диета), коремът на Натал Еспозито се разкъсва от газове.“

Тази вечер Чарли, Дженаро и Натал се срещнаха в „Латино“, за да вечерят заедно. Дженаро поиска китайски ястия и храната трябваше да се достави от заведението за кантонски специалитети, също собственост на Прици, на 127-ма улица в придатъка на Бродуей. Щом ястията пристигнаха, бяха вещо подгряти и изискано поднесени. Докато чакаха, Дженаро изяде една запечена „Аляска“ 6 6 Сандвич — Бел.пр. .

След вечерята Чарли направи знак с глава и Смаджа доведе на масата три танцьорки. Вечерни рокли бяха заменили танцовите им костюми, за да не привличат вниманието, но и с рицарски доспехи да бяха, надали биха се радвали на повече внимание, докато прекосяваха салона. „Смазващ“ близък кадър, това не ти бяха дрипите на Арнолд Шварценегер, а красота и женственост, освежаващи възприятията по особен начин.

Две от момичетата, тъмнокоси, чисто и просто сразяваха душата с красотата си. Тази, която Смаджа сложи до Чарли, бе неописуемо прекрасна. Беше нова в „Латино“ — красива глава, красиво тяло, сякаш слязло от страниците на шикозен каталог, като някаква скъпа стока, статуетка или нещо подобно, което си си поръчал — разсъждаваше Чарли. В големите и златисти очи проблясваше своенравие. Особена закачлива своенравност — тази мимолетна мисъл прекоси съзнанието му и изчезна. Чарли нямаше време за пространни размишления, но усещането му беше ярко като фойерверк — определено тя приличаше на изтеглен жокер.

Като официален представител на семейството тази вечер, той се държеше сърдечно, но остана недосегаемо хладен и вежлив, дори и оценявайки я като най-красивото момиче, което е виждал в живота си. Бе с исполински ръст, материк, пищна — мислено отбеляза Чарли, когато се изправи да я поздрави. Но усещането му се изличи мигновено, макар че тя не се попрегърби ни най-малко, за да се смали. Стоеше изправена като адмирал на посещение в Белия дом. Великолепието на формите й възпламени нова мисъл в съзнанието му, много убедителна при това: ето, това е истинския ръст на хората, но подлият живот ги смачква и превръща в джуджета.

Наричаха я Мардел ла Тур. Много красиво име, каза си Чарли. Другите две момичета, седнали съответно до Дженаро и Натал, избухнаха в неистов смях, защото Дженаро бе попритиснал Натал да изпълни своя номер — такова обяснение даде Чарли на мис ла Тур:

— Какъв номер? — попита Мардел.

— Той е мех с лайна — отвърна Чарли. — Нова ли си?

Тя потръпна от погнуса.

— Какво има? — попита Чарли — На течение ли си?

— От Бъкингамския дворец, без да споменавам имена, ме пронизват с леден радиосигнал, когато се налага.

Такова поведение бе неочаквано и за самата нея. Но реши да се придържа към него, защото имаше всички изгледи да завладее вниманието му. Тя успя да наподоби почти карикатурен британски английски, говореше като Тери Томас — актьорът.

— Бъкингамския дворец?

— Започнах с новата програма в петък вечерта.

— Идвам насам веднъж месечно — обясни Чарли. — Защо изговаряш думите толкова смешно?

— Англичанка съм.

— К’во от т’ва?

— Родена съм в Шаафсбрий 7 7 Превзето произнасяне на Шафтсбъри. , но тук дойдох след Лондон и Париж.

— Париж?

— Работих в „Лидо“.

— Без майтап? Как не съм те видял досега, искам да кажа тука. Не съм бил нито в Париж, нито в Лондон, но тук — да.

— Както вече казах, нова съм. Ти гангстер ли си?

Той я изгледа изпитателно.

— Тази дума не е вече в употреба — отговори той бавно. — Защо питаш?