Ричард Кондън - Фамилията Прици

— Това копеленце се перчи и ми се прави на важен, какво си мисли, за бога!

Другите двама capi 5 5 Шефове (ит.) — Бел.ред. бяха Роко Сестеро и Сал Прици, син на Винсънт (овдовял за втори път) от първия му брак. Говореха едновременно, разярени от подлата кражба на кметските хора, които се стискаха да делят, когато в стаята нахлу Водопроводчика, прекъсвайки всички:

— Чарли, шефът те вика.

— Кажи му след десет минути.

— Без мен, яде го подаграта.

Чарли се извърна бавно със стола и го обля с ледения душ на страха. Роко Сестеро, под чието пряко разпореждане попадаше Водопроводчика, го съжали.

— Сваляй си шапката, когато си вътре — каза Чарли. Водопроводчика се изниза заднишком, затваряйки вратата много внимателно.

Щом приключиха, Чарли отиде при Винсънт.

— Къде се мотаеш? — каза Винсънт.

— Остават само шест седмици до изборите. Чака ме много работа.

— Е, как е?

— Работата на кмета е опечена.

— А Малоун?

— Смятай го пропаднал.

— Добре. Сега ме слушай, Чарли. Дженаро Фустино и Фартс Еспозито — Пръдльото, пристигнаха вчера. Искат да отидат тази вечер в „Латино“. Работя по цял ден, а очакват от мен да стоя и цяла нощ, като че съм момче за развлечение. Подаграта ме убива. Накратко, ти ще ги заведеш, о’кей? Те са в „Палас“.

— А вечерното училище?

Забележката се заби право в язвата на Винсънт, но дон Корадо бе толкова горд от решението на Чарли да вземе диплома за средно образование, след като бе зарязал ученето още на петнадесет години, че Винсънт трябваше да се примирява.

— За бога, „Латино“ е нощен клуб, отваря по-късно, другите от класа никога ли не отсъствуват?

— Добре, Винсънт, ще се оправя, казвам само да не изпусна часовете.

Казиното „Латино“ беше голям нощен клуб в Ню Йорк, собственост на семейство Прици. Намираше се в най-сигурната част на града, улиците около Източна Шейсета, близо до Сентръл Парк, квартал до такава степен различен от Бруклин, че Чарли разпознаваше сградата само нощем.

Заведението носеше тлъсти печалби, но основното му предназначение бе да събира и забавлява нощем деловите партньори на семейство Прици, пристигащи отвсякъде в Ню Йорк във връзка с различни предварителни уговорки. В приземния етаж се помещаваха бар и коктейлна зала. Нощният клуб беше в подземието на сградата. В средата на всяка маса имаше цветя със скрити вътре микрофончета, които при желание можеха и да се включват към записващото устройство-майка, също разположено в сутерена. В казино „Латино“ човек можеше да види каймака на кабаретните дарования, най-добрите изпълнители в страната, които толкова се бяха изкушили от хазарта в хотелите и клубовете на Прици в Лас Вегас, Атлантик Сити, Кентъки и Маями, където работеха, че се бяха превърнали в заложници на фамилията — отработваха дълговете си там, където ги пратеха. Трима-четирима си останаха вечни длъжници.

Казиното имаше великолепни певици и шест зашеметяващи танцьорки — невероятно зрелищни. Анджело Партана казваше, нека забравим за ден-два Лос Анджилиз и звездите от нашумелите филми, и подиумът се изпълваше с разкошна плът, запазена марка.

Върху момичетата не се оказваше натиск да бъдат любезни с гостите. Би накърнило дългосрочните интереси на фамилията, и момичетата знаеха това. От време на време, ако имаше някоя по-важна птица, оберкелнерът Смаджа канеше момичетата да поседят при гостите в почивките между излизанията си, но само певиците; танцьорките се пазеха за гости, в компания с някои от приближените на семейството. Но и с певиците не беше лесно, само след доста пререкания и убедителни доводи Смаджа довеждаше някоя от тях.

Момичетата знаеха, просто бяха сигурни, че нямаше да си имат неприятности, ако откажат да придружат клиента извън заведението, пък бил той дори и някой от хората на Винсънт Прици. Обаче, ако се случеха на една маса със самия бос, то те решаваха в полза на госта и услугата.

Дженаро Фустино беше бос на клона в Ню Орлиънс. Женен за най-малката сестра на дон Корадо, Бърди, той се разпореждаше с територия, простираща се от Луизиана, през Тексас, до Оклахома, а на запад обхващаше и южните краища на страната, чак до границата с Калифорния. С неговата флотилия малки самолети той товареше от Мексико дрога и часовници, а разтоварваше стоката на близо четиридесет малки американски летища и пресушени местности и езера. Фустино бе съдружник на Прици в организираната на международна основа операция с часовници; същото се отнасяше и за алкохола и „тревата“, но сега се бе заел да наложи във владенията си последната новост — идея на дон Корадо Прици — изключителните права върху възстановяването на стари пощенски марки: клеймото се изличаваше със специален химикал, който Прици доставяше от Ню Йорк, и марките се препродаваха с отстъпка 45 процента от тяхната първоначална цена. Вносът на състезателни коне от Англия и Ирландия за хиподрумите на Дженаро в Луизиана и Арканзас също бе област на сътрудничество между двете семейства.