Ричард Кондън - Фамилията Прици

„Срещнах най-очарователния човек в Ню Йорк. Мисля, че от него ще извлека ценни факти за изследването на Хати. Колегите ми казват, че той е «горила», но ако не знаеш какво е това, по-добре не се старай да наумиш. Той е цял абориген, но наистина приятен, и е висш служител на престъпна организация в Бруклин, което е квартал на Ню Йорк. О, а какви обноски има само! И макар че е тридесетгодишен, учи във вечерно училище, за да получи диплома за средно образование. Остават му още пет месеца до завършване — две години и половина упорита работа и постоянство. Изглежда дипломата е по-важна за него от знанията. Той се държи с мене като че съм дрезденска статуетка — малка, нежна, стеснителна, ако въобще можеш да си представиш такова нещо, като вземем предвид моите размери.

Шегата настрана, но той може да бъде истинско откритие за проучването, което правя. Хати Блекър смята да се посвети на социология на етносите в Америка, след като приключи с доктората. Аз сериозно обмислям пространен доклад, основан върху наблюденията на моя нов приятел — без преувеличение, още един диамант в короната на приятелката ми Блекър.

Обядвах с Едуина, спомняш си, че тя се омъжи за бедния Пуфи Уидзъл на едно симпатично малко влакче в Шотландия. Срещам се е Чарли, моя криминален бос, три пъти в седмицата, след като той свърши училище, а аз работа. В останалите дни и вечери чета, наваксвам пропуснатото или обикалям дискотеките с Чандлър или Фреди. Ето и най-интересната новина — Фреди иска да се оженим.

Мисля, че Едуина отново прояви своята оригиналност. Три часа преди погребението на съпруга си тя избираше траурни одежди от колекцията, доставена и от «Бендъл и Мейнбокър» (погребалния дом на Кембъл, на «Медисън Авеню»). Преоблича се седем пъти в стаята, където бе положен Пуфи (разбира се вратата бе заключена), и най-накрая отиде на церемонията в крематориума облечена с коженото палто върху сутиен и гащички. Казва, че не й харесва живота като вдовица и няма да се облича като такава.

Поглъщам сицилианска храна в огромно количество, защото моят криминален бос не разбира от друго. Изчерпва се май само с шафран и сардини, или фъстъци, стафиди и аншоа.

Поздрави на татко, а на теб силна прегръдка и гореща целувка, с обич Грейси.“

Вито Деспиза се беше барикадирал в апартамента си на деветия етаж, в сграда на крайбрежната улица, след като един умник, полицайче, и то от приятелите, се опита да го пипне за притежание на наркотици, а после го преследваха с кола цели тридесет и две пресечки. Това, което изкара Вито от равновесие, беше, че приятелчето не само си получаваше пая от рушветите, но и щом му потрябваха спешно пари я за аборт, я за застраховка на колата, Вито никога не му отказваше. И така, Вито направо полудя. Застреля неблагодарното копеле. А по време на гонитбата някаква откачалка, заек от Полицейската академия, застана по средата на улицата, размахал пищов — господин Закон от плът и кръв, и какво можеше да стори Вито; забърса го; трябваше ли да затрива възрастните дами на тротоара?

Той успя да стигне до жилището си на крайбрежната улица, а армия от полицаи, въоръжени със сълзотворен газ и пластмасови експлозиви, изгониха всички наематели, и Вито се оказа обкръжен. Полицейската акция бе показана по телевизията във вечерните новини с подобаващ блясък — щитове, каски, сирени, прожектори и снайперисти по покривите. Наоколо гъмжеше от представители на специалните части, въоръжени с бойни пушки и защитни жилетки. Събитието криеше такъв заряд за медиите, особено в тази бедна откъм новини септемврийска седмица, че комисарят се принуди да присъствува от името на кмета, чиято съпруга го държеше под ключ в Монтак, в къщата на неговия литературен агент, за да отдъхне през тези шест седмици до изборите.

Когато многоуважаемият господин кмет чу за Деспиза, изхвръкна от гнездото и се отправи към града под екскорт от мощни мотори. Трябваше да удовлетвори поканата за среща на Манхатънския бряг пред телевизионните камери. Събитието бе добре дошло не само за предизборната шумотевица, но и за неговата най-нова книга — „Аз, човекът“, която щеше да получи неочаквана и широка реклама, или както каза кметът: кой би очаквал подобно нещо, но щом Ню Йорк е с теб, няма да те остави в нужда.

Осемстотин човека се тълпяха в полукръг на откритото пространство пред жилището на Вито. Трите главни телевизионни мрежи настояваха обсадата да продължи най-малко два дена, но не повече от три. Ричард Галахър, заместник комисар на службата „Обществена информация“, им казваше, че ще е крайно неубедително, ако боклук като Вито се задържи вътре в продължение на два дена.