Марк Фрост - Шестимата месии

— Да-а… ако се изиграе по този начин… — започна той, поглаждайки брада. Всяко негово движение, свързано с напъна да мисли, изглеждаше мъчително. — В такъв случай тази пауза е полезна, така ли?

— Ако Флавия е така отчаяно влюбена в теб, най-добре е да подскажем това на зрителите.

— Колко си права! — изрева той и скочи на крака. — Господ да те благослови, скъпа! Винаги съм смятал, че си безценна находка за моята трупа!

Бендиго отметна глава и впръсна в устата си струя от пулверизатора, който съдържаше „Успокоително за болно гърло“, производство на компанията „Макгаригъл“.

„О, боже, той май се кани да ме целува!“

При нормални обстоятелства дъхът на Раймър създаваше впечатление у околните, че съвсем наскоро е погълнал балсамирана котка. „Макгаригъл“ само помагаше да изглежда, като че ли котката вече е била сварена в евтин одеколон.

Раймър надвисна над нея. Айлин ловко и доколкото бе възможно грациозно му предложи само темето си. Устните му се плъзнаха през косата й и я изплескаха с лепкав грим. След това Бендиго се отдръпна и закрачи из стаята, прекарвайки пръсти през дългите си боядисани кичури в опит да изглежда като човек, осенен от вдъхновение.

„Аз живея в някакъв кошмар“ — помисли си Айлин Темпъл не за пръв път. Дори не за пръв път тази нощ. Когато бе тръгнала за Америка преди десет години, носена на крилете на надеждата и младежките амбиции, можеше ли някой да предположи, че звездата й ще падне толкова скоро и толкова ниско под линията на видимия хоризонт?

„Предпоследна театрална трупа на Бендиго Раймър“ (така и не бе събрала смелостта да го попита дали влага някакъв смисъл в думата „предпоследна“, но по нейно мнение отговорът по-скоро беше „не“). Бившият идол от матинетата Бендиго Раймър — или ако трябва да се каже истината: Оскар Кранц от Скрантън, Пенсилвания; веднъж се бе натъкнала на акта му за раждане, докато се ровеше из преносимия сейф на трупата — гонеше петдесетте, а може би вече ги бе прескочил.

„Как можах да легна с него онзи единствен път в Синсинати?“ — питаше се Айлин. Бе моментна проява на слабост в самото начало на турнето им; тогава пи прекалено много от онова vino blanco, а бедният нещастник все още хващаше око — това между впрочем бе единствената му положителна страна, която той безпогрешно се опитваше да изтъква — особено, ако човек му обърнеше внимание при необходимото осветление… например в непрогледната тъмнина на минен забой.

В крайна сметка, напомни си тя в опит да се самооправдае, ти си само човек, патко, а самотата наистина може да вкара в леглото на всекиго странни партньори. Неуморните опити на Раймър за прелъстяване се бяха оказали лесни за отблъскване. Той бе прекалено самовлюбен, за да може да прояви траен интерес към друго човешко същество. От друга страна, епизодичните любовни завоевания, свързани с покоряването на поредната обожателка, неспособна да отмести от него влажния си поглед, бяха повече от достатъчни, за да удовлетворят неговите… хм, как би могла да се изрази по-деликатно?… неговите невпечатляващи мъжки нужди.

„А моите нужди?“ — попита се Айлин. Животът на сцената се бе оказал толкова по-различен от обетованата земя, в мечти за която бе израсла. О, първите дни в Ню Йорк бяха толкова възбуждащи: всяка светлинка по Бродуей й бе намигвала с обещание за слава, богатство и безкраен поток баснословно състоятелни ухажори. Но всичко бе продължило само седмица. След това бе разбрала колко жесток може да бъде театърът към едно момиче, прехвърлило трийсетте. Само благодарение на грима, на дългата си гъста коса, на нежната си костна структура и на лишеното си от склонност към напълняване тяло… само благодарение на тези неща тя не бе загубила работата си още преди години. Без да желае това, Айлин беше реалист по душа и по сърце — голям недостатък в една професия, пълна с мечтатели и неудачници. Тя знаеше, че на практика най-добрите роли се дават на по-млади момичета, особено такива, чиито очи гледат гладно. Всичко, от което останалите се интересуваха, бе да прекарат един уикенд в отпуск от потискащите си бракове и да досадят комуто могат с оплаквания от тях над бутилка долнопробно шампанско.

Боже господи, ако вярваше на думите им, се оказваше, че познанията на американските съпруги за секса биха могли да се изгравират върху главичката на комар. И наистина, защо иначе съпрузите им биха лаели всяка нощ към луната? Айлин познаваше всичките си недостатъци, но опитността в леглото не бе сред тях. Колко жалко, че се бе оказала неспособна да се възползва от това! Не че не бе обмисляла тази идея — бяха й правени множество съблазнителни предложения — но макар понякога да си позволяваше слабостта охотно да приема от почитателите си скъпи джунджурии като подарък, тя никога не бе допускала техните по-откровени предложения да застрашат положението й на надарен и ентусиазиран аматьор. Не, превръщането на секса в работа би го лишило от всичкото удоволствие, което намираше в него, а удоволствията в живота й и без това не бяха много. Още по-малко желаеше да се превърне в една от гардеробиерките, сновящи зад кулисите, безспирно мънкащи за добрите стари дни и неспирно повтарящи как са играли с еди-кого си и каква разкошна рокля са носили.