Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

— Проверяваме самоличността на всички пътници по линията за Джогиндар Нагар, сър. До момента не се е качвала европейка. — И той подаде списък с пътниците на сър Джордж.

— А изходите от Симла?

— И те са под наблюдение. И в Симла, и в Калка проверяват паспортите на всички пасажери. Поставил съм караул и на шосето за Калка, който проверява пътуващите. Засега няма резултат. — Той подаде друг списък. — Разбира се, по това време на годината малцина напускат Симла, тъй че работата ни е улеснена. Повече са пристигащите.

Сър Джордж прегледа списъка.

— Хмм… шестима данъчни инспектори, петима наркотрафиканти, четири френски монахини, трима вагабонти, двама ефрейтори — заключи той, — но няма яребица в крушата. Продължавай да тръскаш клоните, Картър!

— Нищо чудно — мрачно заяви Едгар Трууп. — Търсите не там, където трябва. Когато отпраши в пущинака, тя разполагаше с два часа дневна светлина. Това не е достатъчно да се добере до някое населено място. Накъдето и да е тръгнала, е яздила уморен кон сред опасна среда — бандити, диви животни, неравен терен. Не бих се подложил на това, дори да бях въоръжен до зъби. Алис не разполагаше с пушка, имаше само онова хилаво пищовче, с което не може да сплаши маймуна, камо ли леопард. Никой от вас не се замисля над варианта, че тя може да се е споминала! — Той ги обходи с поглед, а едрото му червендалесто лице внезапно придоби измъчен вид на светлината на свещите. — Не разбирам защо не отваряте дума за това?

Останалите мълком се съгласиха с него.

— Хмм… — промълви сър Джордж, — ако е тъй…

Лятото на 1922 г.

Джо Сандиландс отвори очи, но не схвана веднага местонахождението си. Глухото равномерно потракване, примесено с крясъка на морски птици му подсказа, че се намираше на борда на кораб. Само че в момента му бе невъзможно да идентифицира кораба и маршрута му. По ивицата отразена светлина върху тавана реши, че бе ранно утро, а подносът със закуска — порция кроасани и бял порцеланов кафеник — го навя на мисълта, че беше на един от малкото френски кораби, които все още пътуваха по линията Бомбай — Марсилия. Лекото, но упорито главоболие му напомни, че снощи бе полял твърде щедро избавлението си от командировката в Индия.

Радваше се, че пътува с френски кораб. За разлика от прекалено помпозните луксозни лайнери, френските бяха по домашному уютни и непретенциозни. Освен това малцина англичани пътуваха по този маршрут, а на сегашния етап Джо копнееше да остане анонимен, докато пристигне в Марсилия и оттам продължи за Лондон, където щеше да се впусне в руслото на познатото ежедневие. „До гуша ми дойде тая Индия — беше си рекъл той. — Ама наистина!“ Започна да разсъждава дали съжаляваше за нещо. Не, питаеше само радост и облекчение от факта, че се бе измъкнал от сянката на Джордж. „Още малко и щях да се превърна в придворния пудел на резиденцията.“ За миг си помисли за Чарли Картър, когото сравни с доблестен стотник. „Най-скъпият bon copain 24 24 Добър приятел (фр.). — Бел.ред. , когото някога съм имал. Дали би ми се понравило да работя в екип с него? Години наред в тоя горещ климат?“ Ала в крайна сметка везните наклониха в полза на Лондон. „Е, Чарли ще се справи и без мен.“

Ами Едгар? Едгар Трууп? Вечният наемник. Редовната пушка под наем. Светът се променяше. Дали щеше да има място за такива като Едгар? Положително. В Индия бъкаше от подобни съмнителни екземпляри, решени на всяка цена да оцелеят. Да, Едгар нямаше да загине.

Погледна надясно и зърна още един поднос, предназначен за леглото близнак, което означаваше, че си имаше компания. Протегна ръка и напипа топло женско тяло.

— Добро утро — плахо промълви той и след кратък размисъл добави: — Bonjour, ma belle. 25 25 Здравей, красавице (фр.). — Бел.ред.

Повдигна се на лакът и криво-ляво си наля кафе. Отпи една глътка. Превъзходният вкус доказваше, че не беше на някой от лайнерите на „Островно-ориенталската корабна компания“. И снощното шампанско бе също тъй класно, пък и капитанът, на чиято маса той вечеря, не щадеше количеството. Всички се бяха почерпили порядъчно, явно с намерението да запомнят първата нощ от пътешествието през Индийския океан. Капитанът бе дал скромен прием за осмина отбрани пасажери. Когато те запристигаха, сами или по двойки, всичките французи, капитанът си отдъхна, щом разбра, че и Джо говореше свободно френски.